Бренда Джойс - Играта

Джералд се поколеба. Интересът на Лестър към дъщеря му бе повече от очевиден. Но преди да потъне изтощена до смърт в дълбок сън, Катрин му бе обяснила, че се е омъжила за Лиъм О’Нийл през октомври на острова на пирата. Той внимателно обмисляше възможностите. Дали бе по-добре Катрин да стане любовница на Лестър, който несъмнено беше най-могъщия мъж в Англия? Или да се върне при пирата и да продължи да живее като негова съпруга, като запази съюза между О’Нийл и Дезмънд?

След кратък размисъл решението беше взето. Въпреки своето влияние, преди четири години Дъдли не бе успял да убеди кралицата да не осъжда Джералд — и сега той беше изгнаник в Селинджър Хаус, лишен от богатствата, от титлата и от властта си. Не, Лиъм О’Нийл можеше да стори за него повече, отколкото Лестър.

— Знам, че тя е тук — повтори Дъдли с растящо нетърпение.

— Тя е изтощена и болна и в момента спи дълбоко.

Със светнал от задоволство поглед, Лестър кимна.

— Ще дойда да я взема след седмица-две, когато всичко утихне. Имам едно малко, усамотено имение в Нортъмбърланд. Това е идеалното място за нея. Междувременно я укривайте добре, а аз ще ви предупреждавам всеки път, когато кралицата реши да изпрати войници насам.

Джералд кимна, усмихна се и стисна ръката на графа. Лестър се извърна, прекоси стаята с развято около широките му рамене тъмно наметало и изчезна сред черните сенки на нощта.

Катрин бе толкова смазана от умора, че още щом изтерзаното й от болка тяло докосна мекия дюшек на леглото, тя заспа мигновено. И спа през целия следващ ден — дълбоко, без да сънува, без да помръдне нито веднъж

Когато най-сетне започна да се пробужда, усети в гърдите си толкова свирепа, пламтяща болка, че отчаяно й се прииска да заспи отново. Някак си усещаше с малкото остатъци от своето съзнание, че събуждането ще й донесе нещо неописуемо страшно.

— Катрин? — прошепна той.

Катрин се усмихна. Ето че сега сънуваше Лиъм и се чувстваше хиляди пъти по-добре. Колко бързо болката се бе превърнала в радост.

— Катрин. — Гласът му беше тих и дрезгав от вълнение. Пръстите му докоснаха лицето й нежно, болезнено нежно.

Толкова беше истинско. Катрин въздъхна.

— Събуди се, Кейт.

Тя не искаше да се събужда, не точно сега, когато сънуваше, че отново е с Лиъм. Но клепачите й трепнаха и се отвориха. Макар несвикнал с тъмнината в стаята, погледът й го намери веднага. Той седеше на леглото до нея с напрегнато, сериозно лице. Катрин се обърка — знаеше, че сънува и все пак всичко бе съвсем истинско.

— Катрин! — извика Лиъм, наведе се над нея и хвана лицето й в силните си, топли шепи. Ръцете му трепереха. — Бях в Бристъл, когато чух новината, че си нападнала кралицата. Добре ли си?

Тя се взираше в него безмълвно. Беше много, много уморена, но може би все пак не халюцинираше, не сънуваше, че Лиъм е тук при нея, в нейната спалня, до нейното легло.

— Лиъм?

Той я грабна в обятията си и я притисна към гърдите си. Катрин се отпусна в прегръдките му. Лиъм бе нейния пристан, нейния подслон, единствената твърда скала, на която можеше да стъпи сред този луд, несправедлив и зъл свят. Сега беше в безопасност, беше обичана.

Треперещите му ръце галеха неспирно гърба й.

— Аз не бях с теб, когато имаше най-голяма нужда от подкрепата ми — задавено каза той. Сетне хвана лицето й и се взря в него. — Прости ми, любов моя.

— Лиъм — прошепна Катрин, все още със замъглено съзнание.

Челюстта му се стегна. Тя срещна погледа му и с изненада забеляза, че беше насълзен.

Внезапно устните му потърсиха нейните. Целувката му бе сдържана, но Катрин безпогрешно разпозна жаждата, скрита в нея и му отвърна пламенно. Но след миг Лиъм откъсна устни от нея с въздишка.

— Лиъм! — запротестира тя, протегнала ръка към лицето му.

Но той я отблъсна.

— Кейт! — Беше прегракнал. — Току що си родила. — Успя някак си да се усмихне, но усмивката му бе пълна с печал.

Катрин премигна неразбиращо. Родила? Изведнъж започна да идва на себе си, но не искаше, не искаше да си спомня. Тя зарови лице в гърдите му, обсипвайки с целувки стегнатите мускули, твърдите зърна. Дишаше на пресекулки.

— Недей — прошепна Лиъм и без да я пуска от прегръдките си, се изтегна върху леглото и започна лекичко да прокарва пръсти по гръбнака и. — Катрин — промълви той, — колко много ми липсваше.

Постепенно Катрин се отпусна, успокоена от тишината и силата на тялото му, от нежните му, пълни с обич ласки. Клепките й натежаха и вече й бе почти невъзможно да ги отвори. Но тя успя да го стори и се взря в красивите му, изопнати черти.