Бренда Джойс - Играта

Скоро войниците се върнаха, качиха се на седлата и цялата група, състояща се от около дузина мъже, напусна Селинджър Хаус. Сърцето на Катрин заби силно. Очите й проследиха с трепет ездачите, които се отдалечаваха надолу по улицата, водеща към моста при Тауър. Внезапно Хок се обърна и впери поглед назад — не към къщата, а право към склада… право в нея.

Катрин се сви зад купчината отпадъци. Пулсът й препускаше като подивял жребец. Но Хок очевидно не бе я забелязал, защото не заповяда на хората си да се върнат и да я хванат.

Олюлявайки се, Катрин бавно се изправи и се огледа. Войниците вече не се виждаха. Тя пресече внимателно улицата, вдигнала качулката на главата си. Баща й, който все още стоеше на двора, втренчи поглед в нея.

После Джералд отиде до пазачите, които охраняваха портата на къщата и започна да им обяснява нещо, като ръкомахаше оживено и сочеше към изток, тоест, обратно на Катрин. Те кимнаха и тръгнаха с него към задната част на къщата. В същия мит Джералд й хвърли светкавичен поглед. Това беше сигнал. Тя събра цялата си смелост и се втурна бегом през портите точно в момента, когато Джералд и двамата пазачи свиваха зад оградата. Наоколо вече нямаше никой и Катрин прекоси двора, влезе в къщата и се свлече на пода в преддверието.

Не знаеше колко време е прекарала така — коленичила върху студените камъни, твърде слаба, за да помръдне дори едничък мускул. Следващото нещо, което си спомняше, бе баща й, също коленичил до нея.

— Кейти? Божичко, Кейти! Какво е станало с теб? — Пръстите му докоснаха мръсната й, изподрана буза.

Катрин се разплака и се хвърли в отворените му обятия. Джералд я залюля в прегръдките си, погали косите й и изслуша несвързания й, истеричен разказ за последните събития.

— Какво да правя, татко? Загубих детето си! Лиъм скоро ще бъде обесен! А сега изглежда, че и мен ме очаква същата съдба, защото се опитах да убия кралицата!

Джералд й помогна да се изправи и да се задържи на краката си.

— Трябва да помислим, детето ми, и то много внимателно. Но нещата не са толкова ужасни, колкото изглеждат. Не смятам, че всичко е загубено.

В гърдите на Катрин трепна искрица надежда. Трябваше да дойде при баща си още от самото начало. Джералд беше прочут герой; човек, способен да премести планини и дори изгнанието не бе в състояние да го промени. Тя сграбчи реверите на неговия избелял, покрит с кръпки жакет.

— Какво искаш да кажеш, татко? Какво имаш предвид?

Джералд се усмихна.

— Очевидно не си научила последните новини.

— Какви новини? — прошепна Катрин пребледняла.

— Твоят любим вече не е в Тауър, Кейти. Преди два дни Лиъм О’Нийл е успял да избяга от там. И „Морски кинжал“ е бил забелязан край брега на Есекс да плава на север, към Ирландия. — Той отново се усмихна. — Господарят на моретата е на свобода, Кейти. Лиъм О’Нийл е на свобода.

В този миг Катрин най-после загуби съзнание.

Уайтхол

Много часове бяха изминали, откакто момичето на Фицджералд се опита да я убие, но Елизабет продължаваше да трепери от ужас и гняв. От възкачването й на престола през 1558 година бе имало неизброими заговори срещу нея, но тя никога не се беше озовавала лице в лице с убиец. И никога не си беше представяла, че убиецът може да е жена, и то жена, която познаваше, с която се бе сприятелила.

— Моля те, Бес, ако не престанеш да обикалящ в кръг като тигър в клетка, никога няма да се успокоиш.

Елизабет се сепна, когато видя Лестър да влиза в спалнята й така, сякаш беше и негова. Тя загърби скупчените край леглото придворни дами, които след плесницата, получена от Ан Хегктингз заради усилията й да утеши кралицата, се бяха отказали от опитите си да сторят същото, хвърли се в обятията на Лестър и се притисна към него.

— Хванали ли са я? Хванаха ли тази долна уличница?

— Тихо, скъпа, спокойно. Мисля, че малко бренди ще ти се отрази добре. — Той й се усмихна, галейки гърба й. Но погледът, който отправи над рамото и към дамите, бе остър и властен. Те разбраха безмълвната заповед и бързо се изнизаха от стаята. Лестър бутна вратата с крак и тя се затвори.

— Хванаха ли я? — извика Елизабет. — Хванаха ли Катрин Фицджералд?

— Не.

Тя изпъшка.

— Какви глупаци! Да позволят на някакво си момиче, при това умопомрачено, да избяга, след като се е опитало да ме убие.

Лестър отиде до бюфета, наля на своята кралица брендито, от което тя очевидно се нуждаеше и й го подаде.