Бренда Джойс - Играта

— Пий — нареди той.

Елизабет го изгледа нерешително, сетне се подчини.

Едва когато вече бе погълнала достатъчно от алкохолната течност, Лестър се обади отново:

— Както ти сама каза, тя е луда. Кой знае къде може да отиде?

— Без съмнение при оня негодник, баща й.

— Хок беше в Селинджър Хаус. Тя не е там.

Тя сграбчи реверите на жакета му и го разтърси.

— Ами ти, Робин? Видя ли я добре? Полепнала в кал и мръсотия, с разчорлена като птиче гнездо коса! Видя ли очите й? Видя ли налудничавия, див блясък в зениците й?

— Елизабет — прекъсна я меко Лестър.

— Отговори ми! — извика тя.

— Да.

— И въпреки това продължаваш да я желаеш, нали?

Погледът му не трепна.

— Знаеш, че именно ти отказваш да ми дадеш онова, което наистина желая. Нима очакваш да се държа като монах?

Елизабет запрати чашата на пода, без да обръща внимание на острите парчета, които се разлетяха край краката им.

— Сигурно е отишла при него! При О’Нийл! Сега вече никога няма да мога да я хвана! Може би в същия този момент се държат в прегръдките си! И то след като изрично казах на онзи проклетник, че не може да я има!

Тонът на Лестър бе рязък.

— Кого обичаш наистина, Бес? Него или мен?

Тя стисна зъби и не отговори.

Лестър въздъхна.

— О’Нийл е бил забелязан в открито море. Катрин несъмнено все още е в близост до Лондон. Не е възможно да са заедно.

— Искам тя да бъде заловена и обесена — извика Елизабет.

— Скъпа моя, ти не разсъждаваш трезво. Момичето беше ужасно разстроено. Беше се побъркала от мъка, не знаеше какво върши. Тя…

— Престани. Да не си посмял да я защитаваш, Робин! Предупреждавам те.

Лестър застина.

Тя застана до прозореца и се загледа в сивите, лениви води на Темза, изпъстрени с лодки и ладии.

— Катрин Фицджералд ще бъде изправена пред съда за държавна измяна, Робин. Искам да бъде обесена и тя ще бъде обесена.

— Тя се е опитала да убие кралицата. Не може да остане тук!

— Тя е моя дъщеря, а Хок, който е неин съпруг, го няма и не мисля, че ще се върне скоро. Катрин ще остане тук, Елинор, поне докато измисля някое безопасно място, където да я изпратя.

Катрин слушаше безучастно спора между Джералд и Елинор. Никога през живота си не се бе чувствата толкова изтощена. Не можеше дори да държи главата си изправена и тя лежеше отпусната върху ръцете й на масата. Но беше щастлива. Лиъм бе избягал. Лиъм щеше да живее. Тя се засмя тихичко. Сетне очите й се напълниха със сълзи. Сега трябваше да изпълни своята част от сделката с Лестър.

— Виж я само! Та тя е луда! — изсъска Елинор.

Джералд погледна към дъщеря си, която се смееше през сълзи.

— Тя току що е родила дете. Самата ти много добре знаеш какви са мъките при едно раждане. Остави я на мира.

Катрин ги чу и заби нокти в дървения плот на масата. Беше ли луда? Сама не можеше да проумее защо се бе опитала да убие кралицата. Откъде бе дошъл този свиреп, необуздан гняв? И тогава си спомни. Тя имаше син. Едно мъничко, гладно същество, което и бяха откраднали. Тялото й се разтърси от ридания.

Плачеше не само защото искаше своето бебе, а и защото изведнъж я бе обзел огромен, непоносим страх за него. И двамата му родители бяха престъпници. Лиъм бе избягал, но си оставаше предател. Самата Катрин едва не беше убила кралицата. Какво ли щеше да стори Елизабет със сина им?

Може би Лестър щеше да й помогне още веднъж.

— Кейти — нежно каза Джералд, като се наведе над нея, — трябва да си легнеш, преди наистина да си се разболяла.

Катрин се усмихна на баща си през сълзи.

— Ще видя ли някога отново моето дете, татко? Дали ще има кой да го нахрани, да се грижи за него, да го обича? О, господи, как ще живея?

Той погали мръсната й, разрошена коса.

— Ще поговорим за това утре, мила, когато си отпочинала.

Катрин се остави да я изправи на крака.

— Ами Лиъм? Дали ще го видя някога пак? — задавено извика тя.

Джералд се усмихна, сякаш пиратът никога не го беше предавал.

— Изобщо не се съмнявам в това.

— Знам, че тя е тук.

Застанал със свещ в ръка насред тъмната трапезария на къщата, Джералд гледаше Лестър без да мига.

— Войниците на кралицата идваха няколко пъти, претърсиха всяко ъгълче на къщата и двора и не откриха нищо. Катрин не е тук, милорд.

Лестър се усмихна. Светлинката от свещта танцуваше върху изумителното му тъмно лице.

— Джералд, ти забравяш, че съм твой приятел — меко каза той. — А също и приятел на Катрин. — Черните му очи горяха. — Нейният живот ми е скъп. Не искам тя да увисне на бесилото.