Бренда Джойс - Огнена стихия

— Недей — прошепна той. Тя се усмихна ослепително на Диего.

— Диего ще ме води на езда утре. Иска да ми покаже хасиендата.

— С огромно удоволствие — добави той, гледайки я със светнали очи. Брет се чу да казва:

— Не.

— Хайде, братовчеде, не вярвам да имаш нещо против. Жена ти е в пълна безопасност с мен.

— Имам и забранявам. — Брет се чувстваше смешен, но не можеше иначе. Гадеше му се от лъстивия поглед, който братовчед му хвърляше на Сторм.

— Скъпа, с удоволствие ще те разведа сам. — Тя издърпа ръката си от неговата.

— Не ми позволяваш да яздя с Диего?

— Наистина, Брет, тя е твоя завинаги. Аз искам само да прекарам един следобед в компанията й.

— Аз ще те изведа на езда — настоя Брет. — Аз съм себично копеле, Диего.

— Интересно — ядосано каза Сторм, като се стараеше да говори тихо. — Ти можеш да се увърташ около братовчедка си, а аз не мога да пояздя с Диего.

— Моля?

Диего се усмихна, но веднага прикри усмивката си.

— Брет, нямам задни мисли…

— Да бе. — Брет погледна Сторм. — Ще обсъдим това по-късно.

— Да бе — сряза го Сторм. Усмихна се сладко и провокативно на Диего.

— Ще се видим утре.

Той хвана ръката й и я притисна към устните си.

— Hasta manana.

Сторм стана, без да поглежда мъжа си, и се приближи до чичото, лелята и Габриела. Диего му говореше нещо, но той едва го чуваше.

— Наистина, братовчеде, здравата се изложи. Ако имах непочтени намерения, щях ли да я преследвам така открито?

Брет се канеше да му отговори, но в този миг всички: млъкнаха и погледнаха към слугата, който влезе, бутайки пред себе си инвалиден стол, в който седеше дон Фелипе. Донът се усмихваше. Долната част на тялото му бе покрита с одеяло.

— Фелипе — извика Емануел и притича до него. — Какво правиш?

— Реших да се присъединя към вас на вечеря — спокойно отвърна донът. — Искам да ям с младоженците.

За миг никой не продума. Елена наруши мълчанието, като се плъзна напред и спря грациозно до дона.

— Каква невероятна изненада — измърка тя, сложи ръка на рамото на стареца и се усмихна към смълчаното семейство. Дон Фелипе погледна открито Брет в очите и за миг двамата се измерваха мълчаливо. После той каза:

— Искам да видя булката.

Брет се опомни, хвана ръката на Сторм и я заведе при баща си.

— Татко, това е съпругата ми Сторм.

Той я разгледа.

— На колко си години, момиче?

Сторм вдигна брадичка.

— На седемнайсет.

— Как успя да се забъркаш с този нехранимайко?

Тя стисна зъби.

— Влюбих се отчаяно в него. — Брет се успокои и едва сдържа усмивката, която напираше на устните му. Дон Фелипе премести погледа си върху него. Емануел пристъпи напред.

— Хайде да сядаме — предложи той, отпрати слугата с кимване и сам пое количката. Семейството бавно премина в трапезарията и заобиколи дона. Той зае мястото си начело на масата. Брет задържа Сторм, докато всички седнаха. Елена се опита да седне отдясно на стареца, но той я изгони.

— Искам от дясната ми страна да седнат синът ми и неговата съпруга — рязко каза той.

О, разбира се, колко глупаво от моя страна — усмихна се Елена. Брет заведе Сторм до мястото й и й помогна да седне. Отдясно на него седна леля му. Наляха вино и слугите внесоха първото блюдо.

— Откъде си, момиче? — попита донът. — И кои са родителите ти?

Брет се намръщи, но Сторм сияеше.

— От Западен Тексас съм — каза тя. — Израснала съм в ранчо. Родителите ми са се установили там през четиридесет и пета година, след като бунтът на комачите е бил потушен.

— Кой е баща ти?

— Дерек Браг — гордо каза тя.

— Откъде произхожда?

Погледът й не трепна.

— Баща му е бил трапер, а майка му — индианка. Новината бе посрещната със стреснато мълчание. Тя вдигна гордо глава.

— Преди да създаде ранчото, той е бил капитан на тексаските рейнджъри, един от най-добрите.

— Значи си отчасти индианка — каза донът.

— От апахите — поясни тя. — И се гордея с това.

— И аз — обади се Брет и се усмихна на смаяното изражение на Сторм. Те се погледаха в очите. Брет се пресегна през масата и стисна ръката й.

— А майка ти? — попита дон Фелипе.

— Тя е англичанка. Баща й е граф Драгмор, лорд Стелтън. Един ден големият ми брат Ник ще наследи титлата и земите му.

София ахна.

— Каква невероятна семейна хроника — весело каза Елена. — Е, Брет, дори и ти бледнееш в сравнение с нея.

— Благодаря ти, Тия Елена — каза Брет. — Татко, въпросите ти са неучтиви.

— Защо да са неучтиви? — сряза го донът. — Тя се гордее с това, което е. Не се опитва да скрие нищо. Напомня ми на теб.