Бренда Джойс - Огнена стихия

Хайде да седнем на масата — предложи той и стана, като разкри ивица гола кожа, покрита с черни косъмчета. Протегна ръка. Тя я пое, стана и той й държа стола като на галавечеря, след което седна сам.

— Позволи ми — каза той с усмивка и й сервира. Ядяха мълчаливо. Сторм беше гладна, но видя, че той едва преглъща. Погледна го и разпозна жадното, диво изражение на лицето му и горещината, излъчваща се от очите му. По тялото й плъзна топлина и нещо завря в стомаха й. Сведе поглед и продължи да се храни.

— Уморена ли си? — попита той, когато тя свърши. Гласът му беше мек, мил и въпросителен. Тя се замисли за единственото огромно легло в другата стая и сърцето й запрепуска. Сети се за нощта, когато я беше прелъстил. Но вместо да се ядоса, усети как тялото й започва да пулсира при напомнянето на невероятните усещания, които я бяха довели до екстаз.

— Хайде да си лягаме — предложи той и стана. Трудно беше да се определи какво имаше в тона му, но Сторм не се осмели да го погледне. Беше казал, че няма повече да я докосва. Кой знае защо, тя му вярваше. Последва го нервно в спалнята. Той чувстваше тревогата й, но не се усмихваше вече. Толкова му беше трудно да поддържа такива отношения с нея, когато тя беше едва облечена, сама, а той не биваше да я грабне и да я нацелува от главата до петите. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за страстта си към нея, която скоро щеше да го подлуди. Беше толкова зряла, толкова пищна, с такива пълни гърди и твърди зърна, които стърчаха през зелената коприна и го вцепеняваха. Той я гледаше как съблича халата си с гръб към него и едва сдържа оглушителната си въздишка. Коприната прилепваше към всеки сантиметър от великолепната й фигура, оформяше извивката на стегнатия й задник, плоския й корем, гърба й, дългите й крака. След това тя се мушна под завивките, затвори очи и сякаш заспа. Може би трябваше да го приеме с усмивка, но не можа. Угаси лампите и се приближи до своята половина на леглото, стараейки се да не гледа извивките под юргана. Мушна се до нея, без да я докосва, и се изтегна по гръб. Болезнено осъзна, че е само на някакви си десетина сантиметра от нея. Можеше да я помирише. Можеше да усети горещината на тялото й. Въздъхна на пресекулки. След миг въздъхна пак, но по-силно, тъй като не беше сигурен дали го е чула от първия път.

— Брет?

Той не отговори, а се обърна настрана с гръб към нея. Въздъхна отново като ранено животно.

— Брет? Добре ли си? — Гласът й беше тих като шепот. Той усети, че тя се привежда към гърба му; усети милувката на копринената й коса.

— Добре съм — дрезгаво каза той. Тя посрещна тази лъжа с мълчание. Леглото скръцна, когато легна пак по гръб и той изруга, без да мисли на глас. Тя веднага се надигна на лакът.

— Искаш ли… да поговорим?

Той почака няколко мига, сякаш му беше трудно да говори.

— Сторм…

Той се стегна, когато ръката й легна на голото му рамо.

— Да ти донеса ли нещо, за да заспиш? — попита тя, стискайки леко коравите мускули на ръката му.

— Сторм… тези спомени — промълви той. Ръката й спря, после пак се плъзна по кожата му.

— Знам — прошепна тя.

Той въздъхна и се претърколи така, че коляното му се мушна между обвитите в коприна бедра. Лицето му беше на милиметри от меките й гърди. Ръката на рамото му замръзна. Той пое дълбоко дъх и зарови лице в изобилието от плът. Небеса, помисли си той, и потрепера от чисто удоволствие.

— Прегърни ме — прошепна на пресекулки, като се надяваше да докарва впечатление на мъжка скръб, а не на човек с ерекция. Тя не се поколеба, а притисна главата му между гърдите си и погали къдравата му коса. Брет въздъхна в облака от ароматна коприна. Коляното му небрежно се плъзна между бедрата й и повдигна нощницата.

Тя продължи да гали косите му. Той завъртя глава и я потри в гърдите й, докато едно меко, заоблено полукълбо не се оголи под бузата му. Толкова беше трудно да не целуне тази блестяща плът. Той обви ръка около талията й и я отпусна върху сочната извивка на ханша й. Дългите му пръсти почти обхващаха хълбока й.

Сторм с дни сдържаше страстта между себе си и Брет, стараейки се да се показва безразлична и състрадателна. Сега обаче сърцето й бясно биеше, гърдите й подскачаха, слабините й жадно се свиваха. Надигна се, без да мисли, и от това движение болезнено твърдото й зърно се приближи до устата на Брет и закачи носа му. Бедрото й също се измести, така че ръката му легна на сантиметри от женствеността й. Брет се притисна със стон към приканващата гръд. Ръцете на тила му изведнъж го притиснаха по-силно към твърдата пъпка. Ръката му хвана здраво хълбока й, стисна и пак пусна стегнатата плът. Той целуна долната част на голата й гърда.