Бренда Джойс - Огнена стихия

Тя се извърна и седна с разтуптяно сърце. Всяка фибра от съществото й настръхна, когато той се примъкна до нея. Не го погледна. Не можеше да му позволи да се държи така с нея. Почувства как ръката му се плъзга по бедрото й. Тя рязко прехвърли краката си през ръба на леглото и скочи буйно на пода. След миг обаче се намери по гръб, а Брет лежеше върху нея и я гледаше с тъмни и зачервени очи, сякаш не беше спал цяла нощ.

— Сторм?

— Искам да стана — забори се тя.

Той разхлаби прегръдката си, но не се надигна.

— Така ли ще ме поздравиш? — Погледът му я пронизваше. — Ядосана ли си?

— Не, разбира се — саркастично отвърна тя. По лицето му плъзна искрено объркване.

— След тази нощ — тихо каза той, — се надявах да мъркаш от удоволствие, а не да бягаш от леглото ми.

— Арогантен нахалник — извика тя. Изведнъж цялото му смущение и негодувание изчезнаха. Той се усмихна и тъмните му очи засияха.

— Ако се опитваш да спечелиш вниманието ми — прелъстително промълви Брет, — няма нужда да отиваш толкова далеч. — Той се обърна и туптящото му острие се опря до вътрешната страна на бедрото й. Сторм ахна. Брет хищно я целуна, сякаш не я беше любил четири пъти през тази нощ. Езикът му се стрелна навътре и я прониза. Тялото й пламна. Тя се опита да не му обръща внимание. Този път номерът му нямаше да мине. Тя извърна лице.

— О, chere — въздъхна той и вдигна глава. — Колко те желая. — Той се отърка в бедрото й. — Ето колко те искам, любима. — Очите им се срещнаха. Изведнъж тя грубо го отблъсна.

— И сега какво? — попита той, опитвайки се да звучи отегчено, но как можеше да се отегчава? Беше прекарал просто най-невероятната любовна нощ в живота си с най-невероятната жена, която беше виждал — и тази жена по някаква случайност му принадлежеше. Жена му. Само неговата жена. Никой друг не можеше да я има. Мисълта за това накара главата му да се замае. Хиляди странни, топли, възбуждащи усещания прелитаха през тялото му и се забиваха като стрели в сърцето му. Той обви ръка около хълбоците й и се усмихна в отговор на буреносния й поглед. Нищо не можеше да помрачи настроението му.

— И сега какво? — повтори той.

— Вчера… — започна тя, но спря и му отправи остър като кама поглед. Усмивката му стана по-широка и той загриза дългата й шия.

— Престани, по дяволите, Брет! Сериозно ти говоря!

— И аз съм сериозен, съкровище — каза той и неочаквано я преобърна върху себе си.

— Това е меденият ни месец — измърка той като огромен котарак. Очите й се напълниха със сълзи. Сграбчи го студен страх.

— Сторм, какво има? — Беше ужасен — ужасен, че мисълта за медения им месец я разплакваше. Но как можеше да предполага, че след една нощ с него тя ще се промени? Почти беше забравил, че го презираше. Една нощ не можеше да промени мнението на твърдоглавата му жена.

— Не ми харесва да се държиш с мен като с курва, Брет — каза яростно тя. Но продължаваше да хълца и той забеляза, че се чувства наранена. Брет седна и я залюля в скута си.

— За какво говориш, chere! — Гласът му беше тих и галещ. Показалецът му обърса една заблудена сълзичка от бузата й.

— Нещата, които ми каза — прошепна тя, сякаш се страхуваше да не я чуят.

— Какво?

— Никой мъж не говори така на съпругата си. — Тя се изчерви.

Той внезапно разбра за какво става дума и прехапа устни, за да не се разсмее.

— Откъде знаеш?

— Просто знам.

Той погъделичка бузата й.

— Сладка моя, мислех, че ти хареса вчера. — Ухили се. Не можа да се удържи. Тя отвърна поглед.

— Не така, Сторм, погледни ме. Всичко, което ти и аз правим заедно, е чудесно, докато и двамата го желаем и то ни доставя удоволствие.

Тя го погледна несигурно. Ръката му се плъзна върху рамото й.

— Искам да ти доставя удоволствие. Искам да си толкова възбудена, колкото и аз. — Той хвана гърдата й. Зърното сякаш се заби в дланта му. — Ние сме женени. Ти не си курва. Ти си ми жена. Нормално е да се дразним в леглото, за да увеличим удоволствието. Повярвай ми. — Гласът му беше паднал до шепот.

Искаше й се да му вярва. Трудно й беше да си спомни защо се бе ядосала така. Движенията на ръката му върху зърното й приковаха вниманието й.

— Брет.

Той хвана лицето й в шепи, погледна я в очите и погали с палец ъгълчето на устата й.

— Ти си моя жена, Сторм — каза той. — Никога не го забравяй.

Беше обедно време, когато най-сетне напуснаха спалнята и слязоха долу. Сторм непрекъснато хвърляше възхитени погледи към съпруга си, когато той не гледаше. Не можеше да отлепи поглед от него. Не можеше да спре да мисли за общата им страст, за буйните и за нежните моменти. Толкова беше красив! Харесваше й как се облича сега — с прилепнали бричове за езда и високи черни ботуши, а отгоре — проста ленена риза. Беше толкова широкоплещест, толкова силен, толкова мъжествен! Когато минаваха през празния салон на първия етаж, Сторм видя крадливите погледи, които двете прислужнички хвърляха към мъжа й и почувства тръпка на гордост и собственическа радост. Този човек е мой съпруг, помисли си тя, смаяна. Мой!