Бренда Джойс - Огнена стихия

Хасиенда де лос Сиерос някога бе заемала цялата долина, но Брет й каза, че заради златната треска е имало конфискации на земи. След като тя бе отшумяла, много хора бяха станали земевладелци, обработвайки някогашните мини и предишни земи на калифорнийските семейства. Фамилията Монтеро притежаваше територии тук още от времето на първите испански експедиции, предвождани от Портола през 1767-а. Но приемането на Калифорния към Конфедерациите през 1850-а заби нож в гърба на старите калифорнийци, защото новите земевладелци, повечето от които американци, вече имаха законно право над отнетата земя. Много стари семейства губеха вековното си имущество. Заради скъпата поддръжка на фермите повечето от тях не можеха да си позволят да плащат годишните данъци. Даже онези, които бяха пристигнали чак след независимостта от Испания, губеха земята си в полза на новите заселници. Брет й разказа безстрастно за всичко това като някакъв необвързан наблюдател, а не като син на един хасиендадо.

Сторм се загледа към величествената долина, бляскаво зелена след зимните дъждове, напръскана тук-там с розови и жълти цветя, с пасящи коне, заобиколена от величествени хълмове. На едно възвишение се издигаше хасиендата, състояща се сякаш само от бели арки и червени керемидени покриви. Имаше много сгради — обори и по-малки вили — но величествената вила на семейство Монтеро, обвита с бугенвилия, царуваше над всичко, огромна като замък. Сторм почувства лека боязън. Беше ли готова да се срещне със семейството на Брет?

След известно време малкият им керван навлезе в предния двор, където вече притичваха прислужници, готови да им помогнат в разтоварването. Брет помогна на Сторм да слезе с мрачно лице и тя се почувства неловко, но разбра, че сигурно греши — причина за дръпнатостта му явно беше скръбта. Държанието му стана още по-хладно, когато някаква жена извика името му и двамата се обърнаха към вилата. Сторм взе ръката му в своята и се изчерви, когато той я погледна със сардонично вдигната вежда. Притеснена, тя се опита да освободи дланта си, но той я задържа здраво.

— Caro mio 7 7 Скъпи мой (исп.) — Б.пр. Скъпи, скъпи Бретън! Сото esta listed? Как мина пътуването ти?

Сторм погледна красивата жена със синьо-черна коса и огромни кафяви очи върху лицето със цвят на слонова кост. Беше в траур и Сторм се зачуди дали това не е майката на Брет. Никога не го беше питала за семейството му, а и той й беше казал малко. Пусна ръката й, за да поеме тази на красивата жена, над която се наведе.

— Да, Тиа Елена, за мен е… удоволствие. — Той повдигна пръстите й до устните си, без да докосва нежната бяла кожа.

— Толкова си галантен! А кой е това, драги Бретън?

Сторм се изчерви, когато осъзна, че лелята на Брет не знае, че тя му е жена. Той я погледна извинително и тя с шок разбра, че дори не бе съобщил на семейството си за брака им. Как беше възможно! Дълбоко обидена, тя почувства как лицето й пламва още повече под изпитателния поглед на жената.

— Съпругата ми Сторм. А това е леля ми Елена.

Сторм успя да се усмихне.

— Сигурно сте изморени — измърка Елена, като прекрасно скри изненадата си. — Ах, ето я и останалата част от семейството!

Сторм се чувстваше толкова унизена, че й се прииска да потъне в земята.

— Брет!

— Тио Емануел — каза Брет и лицето му светна в искрена усмивка.

Двамата мъже се гледаха, застанали един срещу друг. Сторм се опита да не показва притеснението си, когато добродушният, сивокос господин се обърна към нея.

— А кой е това, племеннико?

— Чичо Емануел, това е скъпата ми съпруга Сторм.

— А, вие сте женени. Каква красива жена, а и какво необичайно име, nina. — Той топло й се усмихна.

— Брет!

Сторм погледна младата жена, която бе извикала, и се смая. Сигурно беше дъщеря на Тия Елена, защото беше нейно пълно, макар и по-младо копие. Беше съвършено красива, с черни очи и черна коса, средна на ръст, но чувствено заоблена и с най-тънката талия, която Сторм беше виждала. Устните й бяха рубинено червени и се усмихваха прелъстително към съпруга на Сторм. С галещ глас Брет каза:

— Тъй, тъй. Дали това не е братовчедка ми София?

— Здравей, Брет — кокетно каза тя и протегна нежната си бяла ръка. Сторм хвърли поглед към мъжа си, видя усмивката му, но не и подигравателната светлина в очите му. Сърцето й се преобърна. Изпита нездравото чувство, че те двамата са се обичали като деца. Тя беше толкова красива, всеки мъж би се влюбил в нея. А и Брет я гледаше… Сторм познаваше този поглед.