Бренда Джойс - Огньовете на рая

— Тя няма да каже нищо.

— Изобщо не ме интересува какво ще направи — сви рамене той.

Тя остана с ужасното чувство, че говори истината.

— Не го мислиш, нали? — прошепна Люси.

— Не ме гледай така. — Очите му се присвиха и той изруга. — Сякаш съм наранил чувствата ти. Това не ти е Ню Йорк, нито пък аз съм някой от твоите влюбени въздухари.

Измина един безкраен миг. Той се изрази пределно ясно.

— Повярвай, не си наранил чувствата ми, защото не би могъл.

— Браво — измърмори той.

— Само исках да ти благодаря, че си се погрижил да намериш животните. — Очите й хвърляха искри.

— Сладурче — изсмя се той. — Никога не върша нещо, без да получа друго в замяна, стига то да не създава неприятности.

— За какво говориш?

— Предполагам, че си навикнала да ти стоят на крака. — Той се взря в нея. — Но аз не съм го правил никога в живота си. Не ми е приятно да те разочаровам, но не съм прекарал целия ден в търсене на магарета заради малкото ти задниче.

— Защо си толкова нетърпим? Защо искаш да ме отблъснеш? Защо не приемеш моите благодарности?

Тя беше оскърбена и бясна, както от него, така на самата себе си заради старанието да бъде учтива.

— Не се стремя да те отблъсна — каза той и я хвана за бедрата, преди тя да се усети и да го отблъсне. — Ще се срещнем довечера.

Люси започна да се бори, бясна и унижена. Когато той я освободи, тя отстъпи назад задъхана. Гърдите й се издигаха и спускаха бурно. За нейно голямо неудоволствие той я желаеше открито.

— Ти си възможно най-голямата отрепка, която човек може да си представи. Опитах се да бъда добра и блага, но с теб е невъзможно. Помислих си, че между нас има нещо, но съм бъркала толкова много.

Лицето му, обикновено безизразно, беше притъмняло от спотаения гняв.

— Това, което почувствахме един към друг, се нарича страст с главно С. Можеш да го наречеш с каквото си искаш превзето име, но няма да промениш същината на факта — нито на акта.

— Върви по дяволите!

— Ти върви по дяволите заедно с цялото си великодушие. Запази го за себе си.

Трепереше цялата. Когато той се отдалечи с горделива походка, тя преглътна болезнено и се обърна, за да се озове лице в лице с Джоана.

Люси не можеше да заспи. Лежеше до Джоана, решена да не се разплаче. Никога преди не се бе чувствала толкова стъпкана и напълно разтърсена от всичко преживяно. Не искаше нищо друго освен да се наплаче на воля в прегръдките на майка си. Знаеше, че той се е опънал на земята с подпряна на седлото глава от другата страна на загасващия огън.

Презираше го. Миналата нощ беше грешка, която нямаше да се повтори никога вече. Никой мъж не можеше да се отнася така с нея и да се измъкне безнаказано. И все пак й се струваше, че усеща всеки негов дъх и движение. Беше много мъчително. Тялото й се присви на кълбо.

Когато по-късно дишането на Джоана подсказа, че е дълбоко заспала, тя го чу как става и се отдалечава. Искаше й се да заспи, вместо да си мисли за него. Вместо да надава ухо, за да го чуе. Това я унижаваше. Устата й беше пресъхнала. Тя преглътна мъчително. Арогантен копелдак. Добре поне, че и той не намираше покой в съня.

Не можеше да каже дали са изминали пет или петдесет минути. Но когато го чу да се завръща, всяка част на тялото й застина. Той се приближи до нея, както беше предполагала. Беше предвидила постъпката му и затова държеше дамската си чанта подръка.

— Знам, че не спиш — каза тихо той и се смъкна на колене до рамото й. Пръстите му я погалиха.

— Изчезвай — изсъска тя. Докосването му я накара да настръхне. Пружината в стомаха й се сви още повече. Заедно с ръката й, която държеше чантата. Дланта му се плъзна надолу и обхвана едната й гръд.

— Чакаше ме, нали?

— Не! — Тя го отблъсна.

— Ще ти докажа, че лъжеш — зашепна с кадифен глас той и промуши ръката си под нея.

— Джоана ще се събуди — опита се да му избяга тя.

— Шоуто ще й хареса — каза той и се потърка в ухото й.

— Ти си лош и порочен.

— Да си светец е досадно — засмя се Шоз. — Освен това в пъкъла има място и за двама ни. — Той я близна.

Независимо от гнева, действията му изпълниха Люси с възхитително усещане.

— Спри. Ще трябва да ме изнасилиш, за да ме имаш.

— Много добре.

Люси изстина, когато той я притисна в ръце, сякаш за да я понесе. Захапа я за врата. Неспособна да се противи, тя бръкна в чантата и пипнешком затърси пистолета. Ръцете му се сплетоха още по-плътно около тялото й. Той се изправи, вдигайки я на крака. Тя опря оръжието в диафрагмата му. Ръцете му спряха да я опипват и той застана на място. Люси изпита чувство на триумф — притъпено от страха за нейната дързост.