Бренда Джойс - Огньовете на рая

— Изпратила ни е телеграма в деня преди заминаването си — каза Дерек. — Ще се обадя в Ню Йорк да видя да не би тя и приятелката й да не са тръгнали.

— Люси никога не би проявила такава безотговорност!

— След което ще се свържа с детективска агенция „Пинкертон“ — продължи да боботи Дерек.

— Рейд и Грейс също носят вина — обади се Миранда.

— Рейд е в Хавана или на вилата в Маравиля, а Грейс е във Вашингтон, но не я знам къде е отседнала. Засега обаче не искам да тревожа никого от тях — заключи Дерек.

В просъница тя си помисли за момент, че се намира у дома в разкошното легло с подпрян върху четири колони балдахин. Когато напипа камъка и видя мръсотията наоколо, Люси се върна в реалността с разтърсваща сила. Спомни си строгия и обвиняващ поглед на Джоана и онова, което го бе предизвикало.

Усмихна се.

Никой дотогава не й бе казвал, че да бъдеш с мъж е връх на екстаза. Дори не бяха и намеквали колко прекрасно може да бъде всичко. Образът на Мъжа я връхлетя с пълна сила. Тъмните, мощни и широки гърди, лъскави от пот, напращелите в тесните джинси бедра. Сладостни чувства се разляха в нея само при мисълта за непознатия. Без да бъде красавец, с лице твърде грубо и мъжествено, той беше неустоим. Люси вече разбираше защо някои от суфражетките на майка й прокламираха свободната любов. Те настояваха, че жените са равни на мъжа във всичко. Нейната майка също споделяше този възглед, но не и проповедите за свободна любов.

Люси започна да отрезвява. Беше се увила в завивката на непознатия, която споделяха заедно с Джоана. Дори не знаеше името му. Притвори очи. Беше вършила много недомислени и необуздани неща в живота си, но никога нещо подобно. На всичко отгоре приятелката й ги изненада в най-горещия момент — ако родителите й разберяха, с нея бе свършено. Само някой да разкриеше тайната й, Люси щеше да бъде озлочестена навеки и никога нямаше да се ожени както подобава. Сигурно щеше да й се наложи да се задоволи с някой престарял дебелак или да си остане стара мома. Мисълта за такава перспектива я натъжи изключително.

Люси даже не го харесваше. Той беше от най-долно потекло или поне обноските му говореха за това. Никога нямаше да може да го заведе у тях, даже облечен в благопристойни дрехи. Непознатият беше толкова низък, груб и опасен, че тя цялата потрепери.

А дали не се лъжеше, че той наистина я харесва?

Тя се надигна, обхваната от несигурност, но бързо прогони колебанията си. Не можеше да не я хареса, защото всички бяха луди по нея. Винаги е била толкова хубава и популярна!

Запита се как трябва да се отнася една жена към мъж, когото слабо познава, но с когото е стигнала докрай. Усмихна се. Каква глупачка беше само; знаеше какво да стори, защото беше свикнала с компанията на мъжете и с тяхното обожание. Трябваше да го третира както всички останали.

— Няма го — обади се Джоана.

Люси се размърда, за да открие, че нейната спътница я наблюдава, приседнала върху един камък. Джоана единствена знаеше за случилото се — за останалите бе немислимо да научат. Предишната нощ Люси не можа да поговори с нея, защото приятелката й беше разтърсена от видяното.

— Добро утро! — опипа почвата Люси с престорено весел тон.

— Няма го — повтори многострадално Джоана.

Люси не беше склонна да обсъжда скитника.

— Вероятно е отишъл да направи това, което вършат всички мъже рано сутрин — каза тя и се зае да оправя косата си, набързо сплетена на плитка.

Трябваше да разбере какво точно е видяла Джоана.

— Тръгнал си е преди изгрев слънце. Зарязал ни е — Джоана беше объркана и готова всеки момент да се разреве.

Ръцете на Люси застинаха неподвижно. След като я беше взел предната нощ, той не можеше да я изостави ей така. Тя приглади своята безнадеждно изцапана и изпомачкана пола.

— Не ми се вярва.

— Зарязал ни е тук сами, и то заради теб.

— Разбира се, че не аз съм причината — озъби се Люси.

— Оправи те и забягна.

— Бъркаш, Джоана — каза бавно Люси. — Опитах се да ти обясня снощи, че не е това, което си мислиш.

Джоана само я изгледа.

— Наистина — продължи да се усмихва Люси. — Не сме правили нищо нередно. Само няколко целувки, както с Леон.

— Видях ви — изкрещя Джоана, — видях всичко!

Люси я фиксира с поглед, докато си пускаше боята. Облегна се назад, напълно зашеметена.

Джоана беше права. Нарочно спотаени подробности за миналата нощ започнаха да изплуват в главата й. Проряза я остра като нож паника. Започна да се успокоява едва когато разсъди, че Джоана е най-добрата й приятелка, с която бяха отраснали заедно от осемгодишни. Никога досега не я бе изпяла, въпреки многобройните й забежки. Ужасно бе да бъде свидетел на срамното й поведение, но Люси знаеше, че може да разчита на нейната дискретност. Вече можеше да се изправи с лице срещу другия парлив въпрос.