Бренда Джойс - Огньовете на рая

— Запитах те, защото мразя девствениците — каза той и притисна ръката й към издутината в джинсите си.

Тя се задъха и се взря в него. Онова, което видя в очите му, сребърни на лунната светлина, уталожи първоначалния й страх. Тя усети в дланта си пулсирането и парещата жар.

— Хвани ме здраво — с хрипкав глас я подкани той.

Люси стоеше неподвижна, а сърцето й щеше да се пръсне, сякаш самият дявол й нареждаше какво да прави. Пръстите й импулсивно го обхванаха.

— Да, принцесо — каза той, плъзна ръка около нея и я насочи надолу към земята.

Люси усещаше парещото му дишане върху врата си и го хвана за раменете, сама останала без дъх. От допира на устните му у нея пламна лудо желание. Не можеше да се познае. Лицето му се притискаше към врата й, твърдото му потно тяло покри нейното, а могъщите му ръце я прекършиха в прегръдката си. Шоз устреми бедра към нейната пухкава мекота. Люси си помисли, че ще умре, приклещена между рая и ада.

— Моля те! — изхлипа тя, забила нокти в тялото му.

Миг по-късно той стенеше в изнемога, сгърчен върху нея. Люси хленчеше, неспособна да изрече нищо свързано. Изохка, защото той я контролираше, сграбчил я с една ръка за косата, докато с другата отмяташе нагоре фустите й. Дланта му се плъзна по обвитото в коприна бедро. Когато той прокара пръсти под гащичките й и я обхвана, Люси се строполи безпомощно назад и разтвори необуздано и лакомо крака.

— Та ти си била готова, принцесо — установи той с дрезгав смях. — Хайде, момичето ми, имай ми доверие.

Заповедта му беше изпълнена безпрекословно. Той я галеше умело и ритмично между бедрата. Когато Люси вече не можеше да издържа повече, Шоз обхвана хълбоците й с длани и зарови лице между краката й. Шокирана, тя усети езика му. Желанието й за протест бързо замря, когато той започна да я гали и лиже свойски и обстойно. Люси започна да покорява върхове, един след друг, все по-високо и високо… Светът й се разби на парчета и тя пропадна в сладка бездна.

Спускането в бездната постепенно научи Люси на много неща. Нощният въздух бе приятен и галеше като балсам разголените й крака. Непознатият се беше подпрял на лакът и спокойно я наблюдаваше.

Какво направи?!

Много предпазливо тя отвърна на погледа му с широко отворени очи. Срещу нея грееше усмивка на задоволство, която я вбеси. Люси рязко се надигна и припряно придърпа надолу полата върху голото си тяло. Шоз я хвана за ръка. Тя го погледна в очите, когато той отказа да я освободи.

Този път не се усмихваше.

— Аз… — останала без дъх, подхвана тя и се спря.

Сърцето и биеше до краен предел. Зашеметена, тя осъзна реалността на случилото се.

Мъжът й попречи да продължи, като я целуна с цялата си страст. Устата му беше властна и алчна. Нейната — също. Не можеха да се наситят един на друг. Скоро езикът му потърси настойчиво съприкосновение с нейния. Люси се беше целувала с много мъже, но никога както този път.

Ръцете му обгърнаха гърдите й, търсещи, щателни, настойчиви. Без тя да разбере, той се справи с пяла дузина малки копчета, промъквайки неусетно длан под многобройните пластове бельо. Люси почувства как той я обхващаше с нарастваща настоятелност. Сетне започна да си играе със зърната на гърдите й, докато ги накара да щръкнат. Смъкна корсета, корсажа и ризата, пое едното от напъпилите зърна в устата си и започна да го смуче ласкаво. Люси се изпъна подивяла назад, притискайки се към твърдото като скала тяло. Обви бедра около талията му и започна да се търка в обемистата издутина на плътта му. Двамата бяха изпънати като свирепи животни, пъшкащи и задъхани по време на любовен акт. Зъбите й намериха нежната кожа на врата му и се забиха в нея. Той се присегна, за да се освободи от дрехите си, след което я облада.

Болката беше кратка и моментално забравена. Люси се вкопчи в него, докато той напираше веднъж, втори път, отново и отново… Ад и рай! Здраво и бързо. Огън, огън и… лед.

Изведнъж той скочи на крака, оставяйки я зашеметена и ограбена от насладата, с разтворени встрани крака. В ръката му лъсна нож.

— Кой е? — настоятелно запита той.

Люси се изправи, все още шокирана, и инстинктивно се покри с дрехите си.

Шоз прибра ножа и се приготви, самоуверен и спокоен, за бой.

Объркана, с препускащ пулс и невъзстановени сетива, Люси се опита да разбере какво става. Тогава видя Джоана.

Присвил очи на ранното утринно слънце, Дерек Браг се взираше по протежение на железопътната линия. На перона до него дребничката му съпруга го дърпаше за ръкава.