Бренда Джойс - Тайни

Слейд влезе в стаята и остави куфарите на земята.

— Рик става и започва да работи още призори, така че е невъзможно да се вечеря в десет или единайсет вечерта, както е прието.

— Разбирам — промълви Реджина.

Без да каже и дума повече, Слейд се обърна и напусна стаята. Реджина остана загледана след него. Искаше й се да бе останал. Нямаше никакво желание да остава насаме с Виктория по-дълго, отколкото изискваше благоприличието.

В този момент Виктория прекоси стаята и затвори вратите, които водеха към двора. Двете жени останаха съвсем сами. Реджина я погледна изненадана.

— А сега ми кажи — подхвана лукаво Виктория, — това някаква игра ли е?

— Кое?

— Загубата на паметта ти. Игра ли е? Измама?

— Не! Разбира се, че не. Как ми се иска да можех да си спомня!

— Разбирам. — Виктория пристъпи бавно към леглото и прокара длан по пъстрото му покривало. — Защо тогава дойде тук, Елизабет?

— Аз… Рик ме покани. Каза ми, че ще бъда добре дошла у вас, сякаш съм част от семейството.

Смехът на Виктория бе сух и жлъчен.

Реджина осъзна, че стои с гръб към тежката дървена врата.

— Какво има?

— Нима не разбираш какво си е наумил Рик? Не проумяваш ли за какво те е поканил? Не можеш ли да се досетиш?

— Не. — Реджина започваше да се изнервя от неуместните въпроси на тази жена и продължаваше да се чувства неспособна да си представи какви мотиви би могъл да има Рик да я покани освен онези, които вече бе изброил пред нея.

— Слейд не ти ли е казал? Или поне да ти е намекнал?

— Какво да ми е намекнал? Какво да е казал?

— Че Рик възнамерява да те омъжи за него.

— Какво? — Сега Реджина беше истински шокирана. — Но… нали е трябвало да се омъжа за Джеймс!

— Само че сега Джеймс е мъртъв, а Рик иска да те види омъжена за Слейд. Слезе ли вече на земята?

— Нищо не разбирам. Защо му е на Рик да постъпва по този начин?

— Защо? — Този път Виктория се разсмя от сърце. Тя отправи красноречив поглед към съвършените перли, които проблясваха закачливо на шията на Реджина. — Заради парите ти, разбира се.

Виктория напусна стаята с победоносно изражение.

Реджина остана сама, изпълнена с недоумение и твърде шокирана, за да разсъждава трезво над ситуацията. Тя крачеше неспокойно из стаята и кършеше отчаяно ръце. Рик й се бе сторил толкова искрен. Но очевидно не беше искрен ни най-малко.

Двойните врати към стаята й, които гледаха към двора, се отвориха внезапно и шумно. Реджина се закова на място. На прага стоеше Слейд с един от най-големите и най-тежки куфари в ръка.

— Къде да го оставя? — попита я той.

Тя остави гневът да я завладее. Пристъпи заплашително към него още преди да е решила какво смята да стори. Този човек бе също толкова отговорен за грубата измама, колкото и баща му. Защото през цялото време бе знаел истината. А тя му вярваше! И не само това, той дори й предложи закрилата си. Господи, как му вярваше само! Но той не заслужаваше доверието и. Този мъж я бе излъгал. Беше се опитал да я използва. Предателството беше съкрушително.

Тя вдигна ръка във въздуха. Той мигновено се досети за намеренията й, захвърли куфара на земята и сграбчи здраво китката й.

— Проклет да си! — извика Реджина, самозабравила се от гняв. Болезнената хватка я отрезви. Слейд бе хванал здраво и двете й китки и я притискаше с тялото си към стената. Беше напълно обездвижена. Не можеше да движи ръцете си, нито пък която и да е част от тялото си, а гърбът й сякаш се бе слял със стената.

— Защо? — попита я остро Слейд.

Тялото й се отпусна под неговото. Чувстваше се изтощена от краткото, но енергично боричкане. Все още обаче имаше сили да го погледне в очите, а нейните бяха обвинителни и изпълнени със сълзи.

— Аз ти вярвах!

— Грешка — отвърна й мрачно той. — Успокои ли се вече? Никога не съм смятал, че една истинска дама е в състояние да има толкова остри нокти, а не бих искал да нося следи от тях по лицето си.

Реджина осъзна, че не би могла да изрече и дума повече. Гневът, болката и огорчението все още бушуваха в душата й, но се зараждаше и нещо ново. Помисли си, че може да почувства живинката във всеки инч от привлекателното му мъжествено тяло. Сега двамата бяха плътно притиснати един към друг. По някакъв начин коляното му бе успяло да се плъзне между нейните, бедрото му — между нейните бедра. Ситуацията беше скандална, но още по-шокираща бе реакцията на тялото й към всичко това.

Замаяна, Реджина осъзна, че Слейд е втренчил поглед в нея, но не от интерес към онова, което би могла да му каже. Той изучаваше напрегнато устните й, извивката на шията й и заоблените форми току над деколтето, опряно в силните му гърди. Горещият му поглед разпалваше и бездруго изострените й сетива. Беше й невъзможно да овладее очакването, което сковаваше цялото й тяло.