Бренда Джойс - Тайни

В тази посока планините бяха по-заоблени, напомняха й хълмовете, които Слейд й бе описал по-рано. Вековни дъбове и борови дръвчета внасяха свежест в пейзажа. А океанът опираше в хоризонта и приглушено-сините му води контрастираха с прошарените от лятното слънце върхове.

Реджина си пое дълбоко въздух. Стори й се по-чист, по-сладък и определено по-хладен от въздуха на Темпълтън. Слейд отпусна юздите. Сега пътят се спускаше плавно между хълмовете. След няколко минути навлязоха в долината. И още преди да стигнат границите на имението, Реджина разбра, че приближават морето. Можеше да долови вкуса на соления бриз, който развяваше кичури коса по гърба й.

Самото ранчо се намираше в дъното на долината, където земята плавно се издигаше, за да посрещне небето. Безбройните хамбари, конюшни и дървени постройки, всички боядисани в сиво, придаваха на фермата вид на уютно самостоятелно селце. Реджина си представи колко красиво би изглеждал Мирамар, ако всичко бе прясно боядисано, но не даде глас на мислите си.

Минаха покрай обширни портокалови градини. Слейд, който бе останал изключително мълчалив от онази злополучна целувка насам, сега охотно й разказваше за родния си дом.

— Дядо ми, Алехандро Деланза, предпочел да построи къщата тук, отколкото в другия край на долината.

— Не го обвинявам — промърмори Реджина. Обширното имение, издържано в испански стил, се открояваше ярко на фона на пастелносиньото небе, сякаш господстваше над всички хора, земи и живи същества по света.

Слейд я изгледа продължително.

— По онова време в долината не е имало градове, съществувала е само църквата в Сан Мигел.

— Дори и тогава къщата трябва да е изглеждала величествена.

Пътят водеше досами къщата и точно там свършваше. Когато наближиха околните хамбари и кротко пасящите на ливадата жребци, Слейд промълви:

— Преди време имахме стотици работници, а Мирамар осигуряваше прехрана за целите им семейства. Бяхме едно от старите имения, които по традиция задоволяваха всичките си потребности. Всичко, от което имахме нужда, се отглеждаше или произвеждаше на наша земя.

— Звучи доста романтично.

Слейд я погледна замислено.

— Но не и практично, а в днешните времена не е и конкурентоспособно. Сега разполагаме само с няколко човека, които се грижат за животните, един щавач, един касапин, готвачка и няколко помощници в къщата.

Бледа картина в сравнение с някогашните времена, помисли си Реджина. И някак тъжна. Слейд сякаш прочете мислите й.

— Не бих върнал времето назад, дори и да можех — добави той.

После насочи конете по пътя покрай хамбарите и помощните постройки направо към къщата. Към тях се насочи някакъв мъж, който нямаше действителна прилика със Слейд, но нещо в чертите му силно напомняше за него.

— Добре дошла в Мирамар. — Той отправи ослепителна усмивка към Реджина. — Аз съм Едуард.

Реджина също се усмихна. Топлото му приятелско отношение беше цяр за душата й след потискащото мълчание на Слейд. Той й помогна да слезе от двуколката.

— Сега разбирам защо Джеймс е бил толкова запленен от вас — промълви сърдечно Едуард.

Реджина инстинктивно долавяше, че този мъж е умел прелъстител, но той беше толкова красив, а чарът му така неподправен, че всичко останало губеше значение. Безобидният му флирт никак не я притесняваше и тя имаше чувството, че е добре тренирана в такъв вид отношения.

— Много мило от ваша страна — отвърна му спокойно тя.

— Предполагам, че сте свикнала да получавате ласкателства от страна на мъжете. Дали понякога не ви омръзва да ви повтарят колко сте красива?

Някъде зад гърба й Слейд шумно сваляше куфарите й на земята.

Вместо да се обърка, Реджина звънко се разсмя.

— Струва ми се, че сте голям измамник.

— Измамник? — Гримасата му беше дяволита и привлекателна. — Никога преди не са ме наричали измамник, но мисля, че ми харесва.

Реджина не сдържа усмивката си. Да, определено неведнъж бе участвала в подобна игра на думи и не само че бе опитна във флирта, но и изпитваше удоволствие от него. Запита се откъде ли е толкова веща в такива ситуации, след като е прекарала последните няколко години от живота си затворена в частно училище за млади дами. На подобно място едва ли беше имала възможност да флиртува с приятни млади господа. Тази мисъл я обърка.

— Е, отсега нататък със сигурност ще го чувате по няколко пъти на ден — ухили се хлапашки Едуард, — докато наистина се отегчите.