— Едуард! Едуард! Моля те, върни се у дома! Моля те, Едуард!
Едуард се изгуби зад завоя.
Слейд се наведе и внимателно я изправи на крака.
— Ще се върне — прошепна тихичко той. — Когато сам реши, ще се върне у дома. — И я въведе обратно в къщата.
Няколко часа по-късно дъждът се превърна в порой, който ромолеше равномерно в тишината на нощта. Реджина стоеше права до прозореца на спалнята и се взираше в прогизналия мрак. Слейд пристъпи към нея, топлите му силни длани се плъзнаха успокоително по раменете й.
Тя се облегна унило на гърдите му.
— Едуард дори не взе палто и шапка.
— Той ще се справи.
— Не мога да спра да се притеснявам. И да съжалявам. Сега трябваше да бъде тук, с нас, а не сам в студа на тази забравена от бога нощ.
Слейд зарови лице в косите й.
— Имаш златно сърце, Реджина. Но Едуард е силен и жилав. Има нужда от време, за да приеме болезнената истина.
За миг Реджина остана безмълвна. Една-единствена сълза се стичаше свободно по лицето й. Сърцето й се обръщаше от противоречивите емоции — болеше я за членовете на семейството и същевременно пърхаше от радост — защото Слейд оцени добротата й. Тя се обърна да го погледне.
— Бедният Джеймс! Какво ли ще стане с него?
— Бедният Джеймс! — повтори мрачно Слейд. — Превърнал се е в огорчен и озлобен човек. Едва успях да го позная. В продължение на пет дълги години е обичал жена, която никога не е съществувала. Дори й беше верен като роб. Той също има нужда от време.
Реджина прегърна съпруга си.
— Ами Рик? — Тя затвори очи, в миг потръпнала от спомена за състоянието, в което го бе видяла преди малко. Когато Слейд въведе Виктория в трапезарията, Рик напусна стаята и се затвори в кабинета си. Час по-късно се появи отново, замаян и остарял.
— Рик е силна личност. Той ще оцелее. Много е преживял в този живот, ще преживее и тази криза. Но ще изхвърли Виктория от Мирамар, помни ми думата. Много неща й е прощавал през годините, но тази измама няма да й прости.
Реджина се облегна на силните му гърди и обгърна талията му с ръце.
— Господ да ми прости, но аз изпитвам съжаление към тази жена. Първо загуби сина си, а сега ще загуби съпруга и дома си.
— Ти си невероятна, Реджина. Мисля, че именно твоята щедрост е онова, което най-силно ме впечатлява у теб. — Ръцете му се плъзнаха около нея. — Обичам те. Обичам те толкова силно, че думите са безсилни да го изразят.
Вцепенена, Реджина премигна объркано насреща му.
— Би ли го повторил?
Смехът му беше дрезгав и наситен с емоции.
— Ако мислиш, че имам сили да повторя тези думи, грешиш. Трудно ми е да го изрека, но подозирам, че искаш да узнаеш какво в действителност изпитвам към теб. И ми се струва — добави меко той, — че най-после намерих куража да ти го призная.
В очите й плуваха сълзи на щастие. Тя го прегърна с цялата си любов.
— Нямаш представа колко щастлива ме правиш в момента! Винаги съм мечтала да ми кажеш, че ме обичаш, Слейд!
— Нима не е очевидно?
— Очевидно? — Реджина се засмя, преливаща от щастие. — Само преди месец искаше развод.
Слейд въздъхна и обхвана лицето й в топлите си длани.
— Нима не разбираш? Опитвах се само да постъпя така, както смятах за редно.
Реджина премигна.
— До ден днешен не мога да проумея мотивите за постъпката ти.
— Мислех си, че баща ти е прав — че трябва да живееш в замък и да се омъжиш за херцог.
— О, глупавичкият Слейд! Баща ми вече не мисли така. В нощта на тържеството ми даде своята благословия.
Слейд изглеждаше слисан. Дълго време не успя да проговори.
— Вече няма нужда да се измъчваш. — Тя се поколеба. — Татко дори ми даде моето наследство. В момента парите са на твоя сметка в Сан Франциско.
Слейд сякаш се сепна, но не каза нищо. Реджина почувства облекчение, защото се боеше, че съпругът й ще реагира остро.
— Ах ти, глупавичкият ми Слейд — повтори тя, този път просълзена и обгърна лицето му с длани. — Наистина ли мислеше, че мога да живея само в изискан лукс? Нима вече не съм ти доказала любовта си? Осъзнаваш ли колко си сгрешил?
Той преглътна.
— Да, Реджина, бил съм заслепен. Бил съм кръгъл идиот.
— Надявам се да проумееш какъв е смисълът на любовта — прошепна мило Реджина. — Смисълът й е в умението да се правят компромиси. Когато една жена истински обича някой мъж, тя е готова да се отрече завинаги от всичко — без капка съжаление.
Слейд я целуна с несдържан копнеж и отърка лицето си в нейното.
— Ти си изключително мъдра за възрастта си, Реджина. Ти ме накара да проумея каква е силата на любовта. Преди време бях себеотрицателен и се опитах да те отблъсна, сега съм себичен и ревниво те пазя до мен.
Читать дальше