Бренда Джойс - Тайни

— Значи затова си тръгнал така внезапно в онази страховита буря — прошепна мрачно Рик.

— Бях като луд. Бях наранен. И изпълнен с неверие. И понеже бях непоправим глупак, реших да се видя лично е нея и да й поискам обяснение. Мислех си, че се е поддала на обичайните съмнения в последната минута и че щом ме види, веднага ще се хвърли в обятията ми и всичко ще бъде наред. — Той се изсмя грубо. — Лъгал съм се.

— Значи си получил писмото й, побягнал си в бурята и си загубил коня си в придошлата река — опита се Слейд да обобщи. — Какво се случи след това?

— Имах нужда от кон, така че откраднах един от конете на стария Къртис, за да стигна навреме до Темпълтън и да хвана влака за Сан Луис Обиспо. Когато разбрах, че влак ще има едва на следващия ден, просто продължих да яздя. Нищо не беше в състояние да ме спре. Препусках, докато стигнах до Серано, откъдето взех влак до Сан Луис Обиспо.

— Яздил си почти през целия път? — прекъсна го слисан Едуард.

— Аз не бях просто полудял — бях напълно откачил — отвърна ожесточено Джеймс. — Дори не помислих да изпратя телеграма, докато не пристигнах в града и не се видях с нея. — Устните му се извиха, но така и не се озариха от усмивка. — Не си спомням какво съм й наговорил. Тя беше толкова променена, бил съм шокиран, предполагам.

Едуард наруши потискащата тишина.

— Аз я видях, Джеймс. Преди около месец се наложи да се срещна с доведената й майка, а Сюзън ме изпрати при Елизабет. — Той се поколеба. — Няма смисъл да съжаляваш. Няма по-неподходяща жена за теб.

Джеймс мълчеше.

— Аз също я видях наскоро — обади се и Слейд. — Едуард е прав. Тази жена направо вони.

Джеймс впери невиждащ поглед в братята си. После тежкият му юмрук се стовари върху масата, а полупразната чиния се разби с трясък на пода.

— Принудих я да ми разкаже всичко. А на нея й достави удоволствие да ми разказва. Тя е блудница в душата си и винаги е била. Имате ли представа защо са я изпратили в Лондон? Защото са я хванали да се чука с някакъв коняр! Старият Сейнт Клер е успял някак да потули нещата и я е изпратил в онова училище с надеждата да я озапти! Била е едва на тринайсет! И не й е било за първи път! Господи, докато Джордж е уговарял този брак, трябва здраво да се е надсмивал зад гърбовете ни! — Джеймс трепереше от възмущение. Той издиша тежко и впери нетрепващ поглед в тавана.

Рик скочи на крака.

— Проклет да е този Джордж! Ако не беше мъртъв, със собствените си ръце щях да му извия врата! Как, по дяволите, е успял да потули такъв скандал? Но той винаги е бил хитра лисица! — Рик размаха пръст под носа на най-големия си син. — Слава на господа, Джеймс, че този брак не се състоя. Онази никаквица не те заслужава.

Джеймс остана безмълвен.

— Нямаше те доста време — пророни тихо Слейд. — Къде беше?

— Първо тръгнах на юг. Нямах представа къде точно искам да ида. Няколко дни след срещата си с Елизабет пристигнах в Лос Анжелис и ви изпратих друга телеграма, за да ви уведомя, че няма смисъл да ме очаквате скоро. По-късно ви изпратих и по-дълго писмо от Тускон. А когато преди две седмици се озовах в Гуадалаяра, реших че е време да се върна у дома и да довърша нещата.

Слейд го погледна въпросително. Реджина се опитваше да проумее смисъла на този жест. Джеймс поклати глава.

— Не проумявам какво се е случило с писмото и телеграмите.

— Нито пък аз — избухна гневно Рик. — И ми се струва дяволски странно съвпадение, че нито едно от трите не е пристигнало у дома.

— Смятам да потърся някакъв отговор — заяви твърдо Слейд. — Още утре ще отида в града да поговоря със стария Бен.

Реджина се напрегна. Тя погледна тревожно Виктория, която ги наблюдаваше безучастно. Но когато срещна погледа на Реджина, другата жена се размърда неспокойно на мястото си. Отчаяна, Реджина отмести поглед. Мили боже, вече нямаше съмнение, че подозренията й са напълно основателни.

— Аз зная за писмото — извика внезапно Лусинда. — Но не и за телеграмите.

Всички погледи се насочиха към нея.

— Какво? — извиси глас Рик. — Скрила си писмото от мен?

Виктория подскочи като ужилена.

— Лусинда, що за глупава игра е пък това? И какво изобщо правиш тук? Нямаш ли си задължения?

Лусинда я гледаше втренчено.

— Вие сте подла жена и не заслужавате милост! Ще кажа истината!

Реджина се сви болезнено на мястото си. Рик грабна ръката на прислужницата.

— Какво, по дяволите, се опитваш да кажеш?

— Рик, видях писмото в гардероба на Виктория, пъхнато между дрехите й.