Бренда Джойс - Тайни

Тишината в стаята се изпълни с емоции.

— Не! — извика Виктория, бледа като тебешир. — Тази жена лъже, защото ме мрази! Винаги ме е мразила! Ще отречеш ли, лъжлива кучко?

Силно озадачен, Рик погледна свирепо жена си.

Едуард я гледаше невярващо.

Слейд улови окуражително ръката на Лусинда.

— Разкажи ни какво се случи.

Очите на момичето плуваха в сълзи.

— Исках да разкажа всичко на момента! Когато случайно попаднах на писмото, познах почерка и го прочетох. Но тогава тя влезе в стаята и ме залови!

Виктория простена мъчително.

— Тя ме заплаши, Слейд! После ми плати, за да мълча! — Лусинда избухна в сълзи. — Повече се боях от заплахите й да ме изхвърли от ранчото, отколкото се поблазних от парите й. Сборичкахме се. Тя ме удари. Знаех, че ако проговоря, тази жена ще изпълни заканите си — ще ме набие и ще ме изхвърли от къщата.

— Трябваше да дойдеш при мен — пророни Слейд.

— Боях се! Откакто съм се родила, живея в този дом! На мен ли щеше да повярваш, или на нея? — извика буйно Лусинда.

Сега това наистина нямаше никакво значение. Слейд се обърна гневно към Виктория. Реджина мигом пристъпи към разплаканото момиче и обгърна раменете й. Лусинда трябваше отдавна да проговори, но всеки би могъл лесно да си представи с какво усърдие Виктория се е погрижила да й затвори устата. Реджина не се съмняваше, че заплахите на тази жена са били доста убедителни.

— Стигна твърде далече, Виктория — прогърмя гласът на Слейд. — Предполагам, че по същия начин си се погрижила и за телеграмите.

Рик не откъсваше поглед от жена си. Едуард сякаш беше парализиран. От няколко минути не беше помръднал, не беше проговорил, дори не беше трепнал. Сега отвори уста, а гласът му прозвуча висок и по момчешки изтънял:

— Мамо?

Виктория се втурна припряно към него.

— О, Едуард — извика тя и стисна болезнено ръцете му. Той я гледаше, сякаш е някоя обезумяла непозната. — Направих го заради теб! За теб! И какво толкова съм сторила? Не съм убила Джеймс! Той сам си тръгна и ни изостави! Нямах представа, че Елизабет е само една малка блудница! Мислех, че всеки момент ще пристигне, за да се омъжи за Джеймс. Рик искаше да я омъжи за Слейд, но аз само си помислих, че би могла да се омъжи за теб!

Едуард успя само да премигне.

— Нима не разбираш? Слейд щеше да дойде само за погребението и отново да замине! Но ти щеше да останеш и Рик естествено щеше да те помоли да се ожениш за нея, за да спасиш ранчото. И тогава всичко това щеше да бъде твое! Направих го заради теб! И нима е чак толкова ужасна лъжа? Какво толкова съм направила?

Внезапно Едуард се изправи и я отблъсна от себе си с такова ожесточение, че майка му се сгромоляса в празния стол зад себе си и едва не полетя към пода.

— Махни се от мен!

— Едуард! — Виктория протегна умолително ръце.

— Махни се от мен! — извика той като обезумял. После се обърна и преди някой да има време да реагира, вече беше до вратата. Крачките му бяха толкова бързи и решителни, сякаш всеки момент ще хукне.

Всички бяха стъписани. Слейд бе напълно вцепенен. Рик потъна уморено в дивана, заровил лице в ръцете си. Изглеждаше стар и победен. Реджина съчувстваше на всички им, особено на Рик и Едуард. Изведнъж тя се вкопчи отчаяно в ръката на Слейд.

— Трябва да върнеш Едуард! — каза напрегнато тя.

Слейд я погледна вторачено.

— Не.

Тя понечи да му се възпротиви.

— Не, Реджина. Той сам трябва да преодолее болката.

А после, през ромона на падащия дъжд, всички дочуха задавено чаткане на конски копита. Реджина се втурна към прозореца, който гледаше към конюшните. Когато отметна завесите, видя Едуард, яхнал черния си жребец, решително да се спуска по пътеката и да се отдалечава от Мирамар.

Виктория изкрещя, внезапно осъзнала какво ще последва. Тя се втурна лудешки покрай Слейд и, без да се замисли, излезе на проливния дъжд отвън. Риданията й бяха сърцераздирателни. Реджина се втурна подире й. Жената се понесе, залитайки, към задния двор и през входната врата. През цялото време не спираше да зове сина си. Реджина спря близо до нея. Дъждът шибаше безмилостно лицето й, дрехите й мигом се просмукаха с вода. Слейд я бе последвал и сега се спря недалече.

— Влизай вътре, преди да си настинала — прошепна той.

Реджина го погледна въпросително. Каквото и да бе направила Виктория, не можеше да остане безразлична към скръбта й. Слейд, изглежда, се чувстваше по същия начин.

— Аз ще я доведа — каза меко той.

Реджина побягна към сухия навес над входа. Видя как Слейд закрачи смело под дъжда. Виктория бе коленичила безутешно в калта. Сподавените й ридания така и не затихваха.