Бренда Джойс - Тайни

Слейд не вярваше на ушите си.

— Току-що ти казах да не се месиш в отношенията ни!

Реджина обгърна раменете си. Очите й плуваха в сълзи.

— Какво точно очакваш от мен, Слейд. Да ти топля леглото? Очевидно. Да се грижа за дома ти? Очевидно. Но не и да участвам в живота на семейството ти — или на твоя собствен?

Той отметна завивките и се изправи.

— Какво, по дяволите, означава всичко това?

— Означава точно това, което казах — отвърна предизвикателно Реджина. — Искаш да бъда иконом на дома ти и твоя любовница — и нищо повече!

Слейд я гледаше вторачено. Дълго време не намери сили да проговори.

— И какво точно искаш да бъдеш за мен, Реджина?

Думите му я извадиха от равновесие.

— След като сам не си се досетил, няма смисъл да ти го казвам.

Той я наблюдаваше внимателно, докато покриваше лицето си с ръце. После много тихичко пророни:

— И какъв точно искаш да бъда аз?

Реджина беше неспособна да му отговори. Слейд излезе от стаята и не се върна, докато тя заспа.

Беше денят преди тържеството. Реджина крачеше нервно из салона. Надяваше се, че постъпва правилно. Но през целия ден не успя да превъзмогне подозрението, че вечерта ще бъде пълен провал. Защото бе поканила родителите си за вечеря.

Не беше виждала баща си от деня, в който семейството й пристигна в града. Тогава той бе поискал от нея да напусне Слейд. Но с майка си се виждаше всеки ден. Именно от Джейн беше узнала, че баща й е все така непреклонно решен да сложи край на този брак.

И отново Джейн беше тази, която предложи малкото семейно събиране.

— Не можеш да оставиш отношенията си с баща си в такава задънена улица, мила — беше й казала тя. Джейн винаги проявяваше завидна чувствителност в отношенията си с хората. — Може би ако Никълъс опознае Слейд по-отблизо, ще промени и мнението си за него.

Реджина отдавна бе посветила майка си във всичките си чувства. Двете открай време бяха изключително близки, но сега повече от всякога. Реджина беше силно разчувствана, когато на сутринта след свадата с баща й Джейн я посети в дома й. Тя незабавно й изля душата си — не само любовта си към Слейд, но и съмненията си относно този брак. Майка й беше твърдо убедена, че нещата скоро ще се оправят.

— След като не иска парите ти, скъпа, трябва да е сериозно влюбен в теб.

Но до момента не бе получила доказателство, че думите на Джейн са основателни. Защото, ако бе така, защо ли пропастта между двама им със съпруга й се разрастваше с всеки изминал ден?

През последните няколко дни и двамата се движеха едва ли не на пръсти в присъствието на другия и внимателно избягваха всякакви въпроси, които се отнасяха до техния брак. Слейд прекарваше все повече време в офиса — излизаше рано и се прибираше късно вечер, което осезателно намаляваше времето, прекарано заедно. И понеже продължаваха да се любят всяка вечер, времето им за разговори беше сведено до минимум. Така поне имаше по-малка вероятност да навлязат в опасна територия. Реджина не можеше да обвинява съпруга си. В момента тя също не искаше да се задълбочава във въпроси, които биха разрушили и бездруго крехките устои на брака им.

Слейд знаеше, че е поканила родителите си за вечеря. Миналата вечер бе намерила удобен момент да му го съобщи. Той бе приел новината доста стоически. Дори й обеща да се държи възможно най-добре.

— Това не е необходимо, Слейд — напомни му Реджина.

Той само повдигна едната си вежда.

— Имаш моята дума, Реджина. Каквото и да се случи.

Думите му предизвикаха някакво лошо предчувствие в душата й, което не я напусна през целия ден.

Както бе очаквала, Никълъс и Джейн пристигнаха точно навреме. Реджина се чувстваше напрегната. Тя се суетеше безутешно около Бринкс, докато той поемаше палтото от раменете на майка й, и наблюдаваше баща си с тревожно изражение. Той, от своя страна, я гледаше също толкова напрегнато.

— Благодаря ти, че дойде, татко.

— Защо трябва да отказвам поканата на собствената си дъщеря?

— Това означава ли, че вече не си ми ядосан?

— Напротив, ядосан съм. Но повече ме боли. — Погледът му беше мрачен. — Все още не мога да повярвам, че ме изгони от дома си.

— И на мен самата ми е трудно да го повярвам — прошепна тя. — Моля те, нека се опитаме да прекараме една приятна вечер.

— Не съм дошъл да воювам.

Реджина искрено се надяваше да е така.

— Нека почакаме Слейд в салона.

Родителите й я последваха в гостната.

— Той не е ли вече тук? — попита Джейн.