Бренда Джойс - Тайни

Слейд не можеше да изхвърли от съзнанието си онзи разговор с бащата на Реджина. Знаеше, че Никълъс Шелтън е напълно прав. Всяка казана от него дума тежеше точно на мястото си. Реджина бе родена със синя кръв и възпитана да заеме мястото си сред английската аристокрация; заслужаваше херцог, а не обеднял собственик на ранчо. Сега се чувстваше щастлива, но колко ли дълго щеше да трае това?

Колко дълго, за бога?

Слейд прекоси мъждиво осветения си офис и застана до прозореца. Улицата отдолу беше осветена, но нямаше почти никакво движение. Две проститутки се шляеха безцелно наоколо, до тях стоеше един-единствен педераст, а на отсрещния тротоар чакаше самотен файтон. Слейд се взираше сляпо пред себе си. Изведнъж решението само изплува в съзнанието му: без значение колко прав беше Никълъс Шелтън, той нямаше да постъпи по благородния начин. Нямаше да сложи край на отношенията си с жена си.

Нямаше да го направи.

Трябваше поне пред себе си да признае бруталната истина. Обичаше тази жена. Обичаше я отдавна, може би от момента, в който я видя за първи път. Тя беше всичко, което бе мечтал да види у една жена, и много повече. Не искаше да се прибира вечер в пустата си тъмна къща, не искаше да се връща към мрачния си безсмислен живот. След като бе видял всичко онова, което тя можеше да му предложи, след като бе имал късмета да сключи идеалния брак, не можеше дори да си представи живота си без нея.

Нямаше да го направи. Без значение какво щеше да му коства това, нямаше да сложи край на брака си.

Слейд се изправи и въздъхна с облекчение. Не биваше да мисли за бъдещето, трябваше да живее с настоящето и да поглъща алчно всеки миг, който животът щедро му предлага.

Но дори след като напусна кабинета, не успя да се почувства в мир със себе си.

Защото подозираше, че в момента проявява дори повече благородство, отколкото някога е смятал, че е способен да даде.

Реджина крачеше неспокойно из спалнята, облечена в тънката си нощница и елегантния халат. Поредният поглед към часовника й подсказа, че минава полунощ. Тя въздъхна и стисна до болка ръце. Къде ли беше Слейд?

Светлините откъм улицата отдолу привлякоха вниманието й. Тя се втурна нетърпеливо към прозореца, но видя само бавно отдалечаващ се автомобил. И тогава вратата на спалнята се отвори зад гърба й. Реджина рязко се обърна. На прага стоеше Слейд и внимателно се взираше в нея.

Реджина преглътна вик на изненада и един неизказан въпрос. Неспособна дори да се усмихне, тя просто го гледаше втренчено.

Той пристъпи сковано в стаята и затвори вратата зад гърба си. После свали сакото си и тихичко промълви:

— Не беше нужно да ме чакаш.

Тя му отвърна напълно искрено:

— Не можах да заспя.

Той я гледаше вторачено, докато разхлабваше възела на вратовръзката си. Вперила поглед в него, Реджина почувства желанието да я обзема с такава сила, че краката й се подкосиха. Когато беше в ръцете му, цялата грозна действителност сякаш изчезваше. Прегръдката му беше покрив и убежище, и целият останал свят просто губеше значението си. Тя почувства тръпка на отчаяно желание, ужасна нужда да се слее с него, да почувства топлината и целебната сила на ръцете му. Но не се помръдна.

Без да сваля поглед от нея, Слейд свали вратовръзката си и се зае да разкопчава ризата. Тя обгърна раменете си с ръце.

— Как… Как мина денят ти?

— Отвратително.

Реджина прехапа устни. Познаваше добре баща си. През целия ден се бе притеснявала, че той ще се изправи срещу Слейд с абсурдните си искания за развод и съкрушителните си заплахи. Подобен сценарий я ужасяваше. Бе толкова лесно да си представи как двамата мъже, които най-много е обичала в живота си, си разменят остри реплики и преминават към физическа разправа.

— К-какво се е случило?

— Знаеш ли, че баща ти е в града?

— Слейд! — извика тя и се втурна лудешки към него. Когато сключи ръце около него и го притисна с всичката си сила, той отговори на прегръдката й със същата несдържана страст. — Баща ми е идвал при теб? — Тя повдигна лице от гърдите му.

— Не искам да говоря — прошепна Слейд. Внезапно обгърна лицето й в шепите си и жадно я целуна. Тялото й, обзето от сладостна отмала, сега потръпна от яростната му атака. Езикът на Слейд решително настъпваше към нейния. Миг по-късно той я вдигна на ръце и двамата се озоваха в леглото.

— Липсваше ми — прошепна Реджина, докато той разтваряше халата й и развързваше дантелените връзки на нощницата й. Горещите му целувка възпламеняваха голата кожа на гърдите и.