Бренда Джойс - Тайни

— По-рано днес ми изпрати бележка, че може да го задържат малко повече от обикновено и че все пак ще се опита да дойде навреме.

— Съпругът ти знае ли, че тази вечер ще бъдем ваши гости? — попита сухо Никълъс.

— Да, татко. Никога не бих направила зад гърба на мъжа си нещо, което би могло да го разстрои.

Баща й въздъхна.

— Реджина, кога най-после ще дойдеш на себе си? С всеки изминал ден става все по-трудно да го напуснеш.

Доброто й настроение рухна окончателно.

— Нужно ли е отново да обсъждаме това? Тази вечер? Ти вече си се срещнал със Слейд. Нима не си забелязал какъв добър и отговорен човек е съпругът ми?

— Да, не е точно това което очаквах — призна неохотно баща й. — Но той не може да ти осигури живота, с който си привикнала.

— Ти за каква ме имаш? — извика отчаяно Реджина.

— Аз познавам собствената си дъщеря — избухна Никълъс. — Знам, че в Мирамар няма да бъдеш щастлива! Нима не се чувстваше нещастна и отегчена всеки път, когато отсядахме в провинцията на Драгмар?

Реджина прехапа горчиво устни.

— Но сега е различно! Тогава не бях влюбена в прекрасен мъж, чийто дом представлява центъра на живота му.

В този момент Джейн реши да се намеси.

— Никълъс, никой не се съмнява, че познаваш отлично дъщеря си. Но дъщерите порастват и се превръщат в жени. Реджина вече е зряла жена — това е очевидно за всеки. Досега е водила напълно задоволен живот, защото двамата с теб не сме искали да я лишаваме от нищо. Сега тя е длъжна сама да се изправи срещу действителността и да направи най-трудния избор в живота си. Ти трябва да се гордееш с нея, скъпи. Дъщеря ти е безумно влюбена в Слейд Деланза и иска да го подкрепи във всяко начинание.

Никълъс изсумтя.

— Аз наистина се гордея с теб, Реджина, и ти прекрасно го знаеш.

— Не, татко, не го знам. Вместо това ми изглежда, че си разочарован и дяволски ядосан от мен.

— Ядосан съм, защото си избрала съпруг без моето съгласие. Разочарован съм, защото си готова толкова лесно да пренебрегнеш моето мнение. И искам да те предпазя от най-сериозната грешка в живота ти.

— Не правя грешка, татко, уверявам те.

— За разлика от майка ти аз ни най-малко не съм убеден, че ти наистина обичаш този мъж — не и след като с очите си съм те виждал увлечена десетки пъти, откакто си излязла от възрастта на късите поли. И със сигурност не вярвам, че си влюбена в този мъж достатъчно, за да се откажеш от всичко онова, с което си свикнала да живееш.

Реджина се поколеба. Това беше нейният шанс. Трябваше да се възползва от късмета си.

— Татко, не е нужно да се отказвам от онова, с което съм привикнала. Не и ако ми дадеш моето наследство.

Никълъс мълчеше.

— Татко, ние имаме нужда от тези пари! Наистина!

— Това поне е очевидно.

— Нужно ли е да моля? — извика отчаяно Реджина. — Как бих могла да те убедя да ми дадеш проклетото наследство? Моля те, татко, моля те!

Никълъс я гледаше напрегнато. В този момент до слуха й долетя някакъв звук откъм вратата. Реджина видя Слейд на прага, макар изобщо да не беше чула шум от приближаването му. Тя се втурна към него. Когато обаче видя студения му поглед, всичко й се изясни. Каква ли част от спора с баща й бе успял да чуе?

— Скъпи — извика припряно тя и го хвана под ръка, — не мога да ти опиша, колко се радвам, че все пак успя да се върнеш толкова рано у дома!

Очите му срещнаха погледа й. Реджина замръзна. У него нямаше топлина; изглеждаше така, сякаш с мъка сдържа гнева си.

— Ела — пророни неуверено тя. На всяка цена трябваше да създадат в очите на родителите й впечатлението, че двамата са здрава и единна двойка. — Зная, че двамата с татко вече сте се срещали, но мисля, че трябва да започнете познанството си отначало. Освен това никога не си се виждал с майка ми.

Без да пророни и дума, Слейд й позволи да го отведе при родителите си. Докато го представяше на майка си, Реджина успя да го погледне крадешком. Може би само си бе въобразила, че е разгневен. Лицето му бе непроницаемо, мислите му — недостижими.

— Татко — пророни тревожно тя, — не бихте ли могли със Слейд поне да се поздравите като джентълмени?

Никълъс видимо стисна зъби, но протегна ръка за поздрав.

— Здравейте, Деланза.

Не по-малко напрегнат, Слейд пое протегнатата му десница.

— Шелтън. Добре дошли в скромния ни дом.

— Ти си ми сърдит.

Облечен вече само в свободна риза, Слейд скръсти предизвикателно ръце и се облегна на вратата, водеща към салона.

— Какво те кара да мислиш така? — попита хладно той.