Бренда Джойс - Тайни

Реджина се напрегна. През цялата вечер инстинктивно долавяше, че съпругът й е разярен. Но очевидно беше повече от разярен, защото сега я наблюдаваше така, както се изследва непознато насекомо през микроскоп. По време на вечерята бе наблюдавал внимателно всички на масата. И не беше разговарял, освен когато не го попитаха нещо. Реджина бе направила всичко възможно да поддържа разговора, подпомагана единствено от майка си. Вечерта беше пълна катастрофа, а Слейд през цялото време се държа като абсолютен грубиян.

Но макар и да знаеше, че е ядосан, нямаше представа, че е толкова зле. Думите му сякаш забиваха ледени иглички по кожата й. Ако не ставаше въпрос за нейния съпруг и ако не бяха така наскоро венчани, Реджина несъмнено щеше да си помисли, че този човек е не просто враждебен, но изпълнен с омраза към нея.

Тя бе свалила високите си обувки и в момента ги държеше в ръка. Бяха изпратили родителите й преди броени минути. А сега почти се боеше да се приближи към съпруга си, макар че неизбежно трябваше да мине покрай него, за да излезе от стаята.

— Съжалявам — прошепна Реджина и наистина го мислеше.

— За какво точно съжаляваш?

Тя трепна под враждебния му поглед.

— Съжалявам, че поканих родителите си за вечеря. Нямах представа, че ще се получи такава потискаща вечер.

— Разбира се, че си нямала представа. В твоя приказен живот това вероятно е единствената „потискаща“ вечер, която някога си прекарвала.

Обувките се изплъзнаха от ръката й.

— Нима си подслушвал?

— Никой човек на този свят не може да подслушва в собствения си дом — отвърна остро Слейд. После пристъпи към бара и си наля двоен бърбън. Реджина отдавна бе престанала да брои напитките му. Никога не го беше виждала да пие толкова, и то с такава мрачна решителност. И все пак не й изглеждаше пиян. — След като не си искала да чувам нещо от разговорите ти, просто не е трябвало да говориш открито в моя дом — добави ожесточено той.

Реджина трепна. Опита се да прецени доколко е замаян от алкохола. Някои мъже ставаха непоносими след злоупотреба с алкохол. Никога преди не беше изпитвала страх от Слейд, но сега инстинктите й подсказваха, че е опасно да се върти около него. Защото гневът му определено беше насочен към нея самата.

— Слейд, съжалявам за всичко. Моля те! — Реджина направи опит да се приближи към него. — Да отидем в леглото. — Тя докосна нежно ръката му.

Той мигновено я отблъсна.

— Не ме докосвай.

Изумена, Реджина отстъпи крачка назад.

— Мисля, че вече пи достатъчно.

Слейд сякаш се сепна.

— Не съм пиян. Още не. Но със сигурност ще се напия, преди тази противна нощ да свърши.

— Какво толкова съм направила? — прошепна унило Реджина.

— Ти си виновна за всичко! — Изящната чаша полетя надолу и с трясък се разби на пода. — Махай се оттук. И не си прави труда да ме чакаш. В момента сексът е последното нещо, за което бих си помислил.

От устните й се изтръгна болезнен стон. Думите му бяха съкрушителен юмрук, и то целенасочено жесток. Реджина не можеше да повярва, че Слейд е в състояние да говори толкова грубо и пренебрежително за вълшебната интимност, която бяха изживели заедно.

— Защо правиш това? Защо се опитваш да ме оскърбиш?

Той я гледаше безмълвно.

— Ако се опитваш да спечелиш омразата ми, няма да го постигнеш. — Разумът отстъпи място на бурните й чувства. Реджина плачеше безгласно, а сълзите свободно се стичаха по болезнено сгърченото й лице. — Виж, можеш да се държиш като безчувствено копеле, щом толкова го искаш, но нищо няма да промениш. Аз съм твоя съпруга, за добро или за лошо.

Ако Слейд беше шокиран от грубия й език — за пръв път, откакто се познаваха — то той с нищо не го издаде.

— Питам се — отвърна остро той, — жена ли си, или светица?

Реджина поклати мъчително глава.

— Не искам светица за съпруга!

— Не съм! Не съм!

Слейд вече й бе обърнал гръб.

— По дяволите, махни се оттук, Реджина, преди да съм казал още нещо! Веднага излез оттук!

Но тя не се помръдна. Дъхът й замря, а сърцето й се свиваше от страх, но вече не се боеше за себе си. Боеше се за своя брак. Бяха достигнали до кризисен момент в своята връзка, и макар Реджина да нямаше представа как се е стигнало дотук и дори защо е трябвало да се стига, беше твърдо убедена, че трябва да разговарят незабавно. Дори не се притесняваше вече от сълзите си.

— Моля те, кажи ми какво толкова направих? — изхлипа тя. — Моля те, Слейд.

Той се обърна рязко.