Бренда Джойс - Тайни

— Определено.

— Хм, не смятам да ходя на никакво тържество.

Усмивката замря на устните й.

— Защо? Не можеш ли да останеш в града още няколко дни?

— Вероятно мога, но няма да го направя. Не съм дошъл да споря за някакво си тържество.

— Тогава защо дойде, Рик?

Той се пое дълбоко дъх.

— Реджина, ще бъде откровен с теб. Искам двамата със Слейд да се върнете у дома. Моля ви да се върнете у дома.

Реджина остана напълно неподвижна. Сърцето й замря. Без значение какви притеснения изпитваше относно неразрешените проблеми със Слейд не можеше да остане безразлична пред думите на Рик. Той искаше синът му да се върне у дома.

— Ще трябва да помолиш него самия — отвърна твърдо тя.

— По дяволите, ти си негова жена. Кажи му, че е време да се върне у дома, където му е мястото.

Реджина остана все така неподвижна и скована. После промълви много тихо:

— Трябва да му кажеш, че ти искаш той да се върне у дома, Рик.

Възрастният човек изглеждаше смутен.

— Преди всичко не съм бил аз този, който го е помолил да си тръгне. И със сигурност не мога да го помоля да се върне у дома. Но ти можеш да го направиш.

Реджина поклати глава.

— Няма да го моля вместо теб.

Рик стана и закрачи нервно из стаята.

— И ти ли си твърдоглава като него?

— Понякога. Надявам се глупавата гордост да не застане пак между вас.

Рик се задъха.

— Госпожичке, думите ти надхвърлят всякакви допустими граници!

— Може и така да е.

Рик сякаш не вярваше на ушите си.

— Никога няма да го моля да се върне! Той напусна дома си по собствена воля! И то не само веднъж, проклет да е. Понякога си мисля, че ме мрази до мозъка на костите си. Дори ако ми липсваше — а аз не казвам, че е така — никога няма да му го призная!

Силно обезпокоена от думите му, Реджина се изправи.

— Мисля, че е крайно време да проявиш малко честност, Рик. Първо пред себе си, а после и пред сина си.

— Ти недей да се месиш в нашите отношения! — Очите му проблясваха заплашително.

— Струва ми се, че е време някой да се намеси. Защо не дойдеш на тържеството в петък? Синът ти ще бъде почетен гост. Сигурна съм, че Слейд ще се зарадва да те види там. Може и да се преструва на безразличен, но дълбоко в себе си, сигурна съм, ще се зарадва.

— Дори и за милион долара не бих стъпил в дома на Чарли Ман!

Едва в този момент Реджина осъзна колко наранен се чувства Рик от отношенията на Слейд с Чарлз Ман. Беше обиден и разгневен. За миг тя се запита колко ли време беше потискал и крил своите чувства от сина си и околните. Слейд бе напуснал дома си преди десет години. Вероятно чувствата му са се натрупвали през всичкото това време.

— Рик. — Тя пое нежно ръката му. — Чарлз Ман не е родният баща на Слейд. Той е само негов добър приятел. Ти си неговият баща и това никога няма да се промени. Слейд изпитва топли чувства към Чарлз, но това не означава, че не го е грижа за теб и твоята обич.

Рик беше блед като тебешир.

— Това момче никога не е знаело значението на думи като „семейство“ и „обич“! Също като майка си! Знаеш ли, че майка му беше блудница? Беше толкова красива, че се ожених за нея и я отведох в дома си с намерението да я превърна в истинска дама. Ха! Тя не познаваше каквото и да е благоприличие. Когато си тръгна, не я помолих да остане у дома. Няма да моля и него. Той е точно като проклетата си майка!

Реджина пребледня. И все пак тя знаеше, че Рик не говори истината. Слейд не беше като майка си, той имаше чувства и висок морал. Тя поклати глава, увлечена от спомена за начина, по който Слейд не я допускаше близо до себе си при тайните на сърцето си. Вероятно целенасоченото му отчуждение имаше нещо общо с факта, че тази жена го е изоставила още като бебе. Сега повече от всякога се чувстваше решена да остане до съпруга си — без значение какво ще й коства това.

— Ако той предпочита да се преструва, че Чарлз Ман е негов баща, това не ме интересува. Но нищо не може да промени факта, че Слейд е завинаги свързан с Мирамар. Само че проклет да съм, ако кракът ми някога стъпи в дома на Ман!

Реджина гледаше вторачена Рик, който крачеше решително към изхода. В името на изконната връзка между баща и син тя направи още едно последно усилие:

— Рик, можеш да се преструваш колкото си искаш, че не те е грижа, но и двамата с теб знаем, че това е само маска. Единственият, който не го знае, е самият Слейд. Не мислиш ли, че е време да го посветиш в нашата тайна?

Тишината в офиса му го потискаше. Бизнес вечерята отдавна бе свършила, но ненамерил в себе си сили да се върне у дома, Слейд отиде в сградата на „Фелдкрест“. Обичайно въздухът тук бе изпълнен с какофония от звуци: тракане на пишещи машини, телефонен звън. Но тази вечер в тишината отекваха единствено учестените удари на собственото му сърце.