Бренда Джойс - Скандал

— Не, има още нещо.

Дом я погледна.

— Да.

Тя улови ръцете му и ги притисна към гърдите си.

— Дом, аз те обичам още откакто те зърнах за пръв път като малко момиченце. Знам какво те измъчва. Но аз винаги съм те обичала, винаги ще те обичам. За мен е без значение, че Филип не е твой баща. За мен е без значение кой е баща ти.

Той мълчеше. Накрая каза:

— За мен обаче има значение. Огромно значение.

— Не бива да мислиш за това. Ти си законният наследник на Филип. Забрави останалото.

Дом се взря в загрижените й очи.

— Бих го забравил, ако можех. Но това е натрапчив въпрос, който ще ме преследва до края на дните ми.

— Не се измъчвай така, моля те. — Ан облегна глава на гърдите му. — Наистина няма значение. Аз те обичам, все едно дали си херцог или просяк.

Дом я целуна нежно по косата.

— И аз те обичам, Ан — каза той. — Обичам те толкова много, че понякога чак боли.

Ан и Дом пиеха чай в трапезарията на господарския апартамент, когато бяха известени за пристигането на инспектор Хопър. Ан веднага скочи на крака. Беше пребледняла.

— Бяха ти забранили да напускаш града — каза тя на Дом.

Дом седеше на канапето — бе изнудил Ан да му позволи да стане от леглото.

— Успокой се. Аз съм невинен, забрави ли? — Той се обърна към Бенет, който стоеше на прага и изглеждаше не по-малко разтревожен от Ан. — Бенет, покани инспектора, ако желае, да се качи тук и да изпие чаша чай с мен и със съпругата ми.

— Да, милорд — поклони се икономът и излезе.

В стаята се възцари тишина. Ан закрачи нервно напред-назад. Дом взе чашата си от фин уеджуудски порцелан и спокойно отпи от нея. Ан се обърна рязко.

— Как можеш да пиеш чай в такъв момент?

— Моментът е изключително подходящ за чаша чай, Ан. Седни и пийни е мен — заповяда меко той.

С лице, което отразяваше като огледало тревогата в душата й, тя се подчини и отново седна в креслото, от което бе станала преди малко. Успя дори да отпие глътка от топлото питие, въпреки че гърлото й се беше свило. Точно тогава на вратата се почука и Ан скочи като ужилена, събаряйки чашата си. Тъмната течност се разля върху бялата като сняг покривка на масата.

— Ан! — строго каза Дом, сетне подвикна: — Можеш да влезеш, Бенет.

— Инспектор Хопър, Ваше благородие — обяви Бенет и въведе закръгления инспектор в трапезарията.

Хопър се спря в средата на стаята. От пътуването размъкнатият му костюм съвсем бе заприличал на чувал. Гъста руменина пълзеше бавно от врата към лицето му.

— Милорд, милейди, простете за нахалството.

Дом се усмихна.

— Всичко е простено, инспекторе. Елате и седнете при нас.

Хопър се приближи и седна на един стол от червено кадифе, чиито крака и облегалки имаха формата на животински лапи с остри нокти. Ан му предложи чай, но той отказа. Дом беше облечен в халат, по инспекторът явно бе доста наблюдателен, защото веднага се поинтересува:

— Ранен ли сте, милорд?

— Бях прострелян неволно — отговори Дом небрежно, сякаш подобни неща се случват всеки ден. — Дошъл сте да ме укорявате за това, че напуснах Лондон, предполагам?

— Не, напротив — каза Хопър.

Ан трепна и ококори невярващо очи.

— Имам удоволствието да ви съобщя, че вече не сте заподозрян за убийството на Феърхейвън.

— Какво? — извика Ан, като скочи на крака.

Дом се усмихна.

— Това е чудесна новина. Какво открихте?

— Появи се нов свидетел, една много благонадеждна особа, уверявам ви. Видял е цялата схватка, включително падането на Феърхейвън, което е причинило смъртта му.

Ан и Дом се спогледаха.

— Разбирам — каза Дом. — Открихте ли убиеца?

— Не. Била е с много тъмен воал.

— Била? — повтори като ехо Ан и отново впери поглед в Дом.

— Да. Феърхейвън очевидно се е карал с жена. Изумително, не намирате ли? Ако не бе имал нещастието да изгуби равновесие точно в мига, в който тя го е блъснала, щеше и до ден днешен да си е жив. Нямаме представа обаче коя е била жената. Не само че е била с много тъмен и плътен воал, а и е пътувала с наемен файтон… Все пак, разполагаме с някои улики — ухили се Хопър.

— Е — каза Дом, като се поизправи, — това наистина са добри новини. Благодаря ви, че дойдохте незабавно да ни ги съобщите, и то лично, инспекторе. Много сме ви задължени.

Хопър стана от стола.

— За мен наистина е удоволствие, милорд. Лично аз съм много радостен, че се оказахте невинен. Е, не бих желал да се натрапвам повече, затова ще тръгвам.

— Глупости. — Ан пристъпи към него и стисна ръцете му с щастлива усмивка. — Не можете да си тръгнете обратно за Лондон още тази вечер. Ще останете тук. Вечерята е в осем. Моля ви, инспекторе. Ще се радваме да ни погостувате.