— Да — усмихна се той. — Признавам, че съм бил кръгъл глупак. Аз съм лудо влюбен в жена си.
— Х-хубаво — кимна одобрително херцогът. — С-седнете.
Дом придърпа един стол за Ан, след което седна на дивана.
— Недей да се изморяваш заради нас… — започна той.
— Д-дом! — прекъсна го Ръдърфорд с грачещ глас. — Ти… си… мой… с-син.
Дом го изгледа втренчено.
— Моля? — Сигурен бе, че не е чул добре.
— Ти! Син! — изкрещя херцогът. — Ти! Мой син!
Лицето на Дом пребледня.
Ан скочи от стола.
— Ваша светлост! — възкликна тя. — Искате да кажете, че Дом е ваш син? Че вие и Кларис… — Не успя да продължи. Беше поразена, объркана. Не знаеше дати да се радва или да се ужасява.
— Да. Колдуел!
Икономът се появи на момента.
— Милорд — обърна се той към Дом, — херцогът иска да ви обясня.
Дом се беше вторачил в своя дядо… или в своя баща? Изобщо не бе забелязал появата на Колдуел. Това бе невъзможно! Беше шокиран, неспособен да повярва на ушите си. Кларис да е изневерила на Филип е Ръдърфорд?!
— Не разбирам — прошепна той.
— Колдуел! — изръмжа повелително херцогът.
Икономът се покашля. Дом се обърна към него като замаян.
— Майка ви е имала връзка с Негова светлост още преди да се запознае с Филип. И е забременяла. Херцогът нямал никакво намерение да се жени нито за нея, нито за която и да било друга, а и не й повярвал, когато му казала, че е бременна и настояла за брак. Сметнал е, че това е коварна лъжа, целяща да го изнуди да се ожени повторно. Вече на два пъти се бил сблъсквал с подобни опити след смъртта на лейди Сара.
Дом започваше да проумява. И да трепери. Погледна към херцога… към баща си.
— Божичко! — прошепна той.
— Отказът на херцога разярил Кларис. Почти веднага след това тя съблазнила Филип и се омъжила тайно за него. Филип е научил истината чак когато вие, милорд, сте навършил една годинка и е дал клетва да я запази в тайна. Още тогава маркизът ви е осиновил и ви е направил свой наследник, но за това са знаели само той и херцогът. Кларис не е имала никаква представа.
Дом се взираше в Ръдърфорд със замъглен от сълзи поглед. Гърлото му беше пресъхнало.
— Дя… татко… Защо не си ми казал? Аз… аз съм изумен.
Херцогът плачеше.
— Обичам те — произнесе съвсем отчетливо той.
По лицето на Дом също се стичаха сълзи.
— И аз те обичам… татко. — Той падна на колене пред херцога. Пред своя баща. Сетне сграбчи ръцете му, притисна ги към сърцето си и прошепна: — Това обяснява всичко.
— Моля те — каза Ръдърфорд. — П-прощаваш… ли… ми?
— Господи, да!
— Всички! — извика херцогът.
Дом изтри сълзите си.
— Всички?
— Всички! Да з-знаят! — изкрещя Ръдърфорд. — Н-няма д-да… умра! Още н-не!
Дом се изправи и го прегърна. Ръцете на херцога нежно се сключиха около раменете му.
Ан плачеше. Колдуел също. Той й подаде кърпичката си и излезе от стаята, за да намери друга.
— Майко! — каза Дом с напрегнат тон и също толкова напрегнато изражение. Колдуел му бе съобщил, че майка му се е заключила в спалнята си от два дни. Въпреки че след разговора си с Ръдърфорд тя упорито отказваше да се вижда с когото и да е, беше отворила вратата и сега синът й стоеше на прага.
Кларис бе застанала до прозореца и наблюдаваше втренчено оживеното движение по улицата и ярките оранжеви и жълти листа на дърветата. Но не се обърна.
Дом пристъпи в стаята и затвори вратата зад гърба си.
— Вече знам. Той ми каза. Баща ми ми каза всичко.
Тя го погледна. Лицето й беше бледо, а очите й — зачервени.
— Мразя го. — По бузите й се търкулнаха две сълзи.
— Не говори така — извика Дом, втурна се към нея и я сграбчи за раменете. — Защо не ми каза? Как можа да ми причиниш толкова страдания? Нима не те е интересувало какво ще стане с мен? Скандалът можеше да ме унищожи. Щях да загубя всичко.
Кларис се взря в него.
— Интересуваше ме, Доминик. Но не толкова, колкото ме интересуваше да отмъстя на баща ти.
— Защото те е отблъснал? — попита той объркано, наскърбено.
Тя кимна.
— Защото обичаше друга.
— Сара.
— Не. Той беше влюбен в майката на Ан — Джанис.
Дом се сепна.
— Не може да бъ…
— Той обичаше Джанис Станхоуп Стюарт — извика Кларис — и това е една от причините да обича Ан толкова много и да иска двамата с нея да се съберете. Но вече няма значение. Той спечели. Божичко, той отново спечели!
— Съжалявам, че те е наранил. Много съжалявам. Но ти трябваше да разкриеш истината, когато Феърхейвън предизвика скандала около произхода ми.
Читать дальше