Бренда Джойс - Скандал

Инспекторът ококори очи и огледа смаяно голямата стая с висок таван и великолепни мебели.

— Защо не? Никога не съм нощувал в такъв дворец. Благодаря ви, милейди.

След няколко мига един от слугите го отведе в една от стаите за гости. Ан се обърна към Дом. Двамата дълго се взираха един в друг, неспособни да проговорят. Навън се спускаше здрач и трапезарията постепенно се изпълни със сенки.

Ан облиза устни.

— Дом, Патрик твърдеше, че не е подпалил пожара в спалнята ми. Твърдеше, че не е отровил коня ми. Кълнеше се, че никога не е искал да ми стори зло. Призна единствено, че ме е проследил в Шотландия. — Гласът и беше подрезгавял. — Защо ни е излъгал за Феърхейвън?

— Мисля, че има само една възможна причина. — Дом стисна челюст. — За да прикрие Фелисити.

Дом явно не бе чак толкова оздравял, колкото твърдеше — Ан разбра това, когато след излизането на Хопър той легна и мигновено потъна в дълбок сън. Тя реши да се възползва от случая, за да се преоблече в стаята си. Преди това обаче искаше да поръча на Бенет да изстуди бутилка шампанско. Дом вече беше напълно свободен човек и довечера двамата щяха да отпразнуват това радостно събитие и началото на прекрасното бъдеще, което ги очакваше оттук насетне.

Но докато слизаше по стълбите, Ан не преставаше да мисли с тревога за онова, което току-що бяха узнали.

Нима Фелисити бе предизвикала пожара в спалнята й? Тя ли беше отровила Блейз? Някога Фелисити се бе заклела, че ще й отмъсти. Но нима бе способна да стигне чак до убийство?

Кой друг можеше да бъде? Във всеки случай не Кларис, родната майка на Дом.

Ан пропъди лошите си предчувствия и страха си.

— Бенет? — извика тя, когато стигна до фоайето. Вратите на салона бяха разтворени. Ан забеляза с крайчеца на окото си някаква фигура вътре и се обърна натам, очаквайки да намери иконома.

— Здравей, Ан — каза е усмивка Фелисити.

Тя замръзна на място.

Фелисити вдигна вежди.

— Ан, пребледняла си като платно. Случило ли се е нещо?

Ан се помъчи да се овладее, но това бе невъзможно. Беше смаяна и ужасно уплашена. Къде беше Бенет? Къде бяха всички останали?

— Аз… нямах представа, че си тук, Фелисити — с усилие промълви тя.

— Входната врата беше отворена. Тъй като сме роднини, реших да зарежа формалностите и просто да вляза.

Пулсът на Ан бучеше в ушите й.

— Разбирам. С мен ли искаш да говориш?

— Дойдох да видя Дом. — Усмивката й угасна. — Как е той?

Макар вцепенена от ужас, Ан постепенно си възвърна способността да разсъждава. Щом Фелисити знаеше за раняването на Дом, значи бе разговаряла с Патрик преди отпътуването му от страната. Патрик… който я прикриваше.

— Дом се възстановява нормално, благодаря. — Тя отново погледна през рамо е надеждата да зърне някого от слугите. Но коридорът отвън беше тих, пуст. — В момента спи — добави Ан. — Може би е по-добре да наминеш утре.

— Не мисля така — каза Фелисити. — Всъщност ти знаеш истинската причина да съм тук, нали, Ан?

Ан изтръпна. Думата „не“ беше на върха на езика й. Но тя кимна бавно. Усети, че се изпотява.

— Ти си била, нали, Фелисити? Ти си предизвикала пожара, ти си отровила коня ми. Ти си тази, която желае смъртта ми.

— Да! — озъби се Фелисити. — Да! Да! Аз трябваше да бъда херцогиня Ръдърфорд, не ти! Не разбираш ли? — Лицето й беше почервеняло от ярост. Думите й бяха пълни със злоба, с омраза. — Никога няма да ти простя, че ми отне това, което беше мое! Сега херцогът е на смъртно легло. Скоро Дом ще стане девети херцог Ръдърфорд. Наистина ли вярваш, че ще ти позволя да станеш негова херцогиня? Титлата, богатството, властта — всичко това ми принадлежи. На мен! — изкрещя тя.

Ан не се поколеба нито за миг. Трябваше да се махне оттук. Тя се обърна и тръгна към вратата. Сърцето й препускаше стремглаво. Тялото й се бе вдървило от страх. Очакваше всеки миг да се случи нещо ужасно, може би дори да бъде прободена с нож в гърба.

— Спри! — извика пискливо Фелисити.

Ан се закова на място, обърна се и веднага видя малкия пистолет със седефена дръжка в ръката й.

— Недей.

— Защо? — усмихна се студено Фелисити и се прицели право в гърдите й. — Аз съм отличен стрелец. Упражнявам се от години. От цели четири години, ако трябва да бъда точна. Е, ще ме молиш ли да те пощадя, Ан?

Ан усети как по лицето й, между гърдите й се стича пот. Дом спеше горе. Хопър бе настанен в далечното западно крило. Не се виждаше никой от прислугата. Нямаше кой да й помогне — трябваше да се защитава сама. Ако искаше да живее.