Бренда Джойс - Скандал

А Ан искаше да живее. С Дом — принцът на нейните мечти.

— Да — каза тя, измервайки с очи разстоянието между себе си и своята братовчедка. Разделяха ги десетина крачки, не повече.

Фелисити се усмихна. Изражението й напомняше лукавото, коварно изражение на котка, която се кани да се нахвърли върху мишка… и да я убие.

Изведнъж Ан вдигна поглед към вратата зад гърба на Фелисити и възкликна:

— Патрик!

Фелисити се обърна слисано.

Ан се спусна напред, хвърли се върху нея и я повали на земята. Пистолетът излетя от ръката на Фелисити и тупна на пода, като при удара произведе изстрел, който отекна в целия салон. Стъкленият абажур на една от лампите се пръсна на парчета, които се посипаха по пода и по мебелите. Патрик, естествено, изобщо не беше зад гърба на сестра си.

Фелисити изпищя и размаха ръце, опитвайки се да издере лицето на братовчедка си. Ан обаче съумя да се предпази и да притисне далеч по-едрата от нея Фелисити към пода. След кратка борба тя хвана китките й, изви ръцете й над главата и я прикова здраво към земята. И двете дишаха тежко, Фелисити се опита да ритне с коляно Ан в слабините, но Ан не й позволи.

В този миг в салона връхлетяха Бенет и няколко слуги.

— Божичко, ваше благородие! Добре ли сте? Ранена ли сте? — извика икономът. Лицето му беше пребледняло като чаршаф.

— Някой да доведе мистър Хопър — каза Ан, обзета от внезапно дълбоко, огромно задоволство. Продължаваше да държи братовчедка си притисната здраво към мекия персийски килим, Фелисити се бе вторачила в нея с неподправена ненавист.

Ан се усмихна, Фелисити й бе причинила много страдания, беше я наранила, едва не я бе убила. Но Ан беше успяла да се защити. Бе победила.

— Ан! — изкрещя Дом, като се втурна в салона. Щом съзря двете жени, той се закова на място с шокирано изражение. След миг обаче се опомни и рязко се разпореди: — Джейкъбс, пистолета!

Слугата веднага изтича и го вдигна от пода. В това време Дом протегна ръка на съпругата си.

Ан се изправи и се сгуши в прегръдките му. Фелисити също се надигна, но не се осмели да стане от пода. Очите й, вперени в Дом и Ан, се напълниха със сълзи.

— Дом, моля те, чуй ме! — извика тя. — Аз те обичам…

— Млъкни — сряза я Дом, без дори да я погледне. Цялото му внимание бе съсредоточено върху Ан. — Ранена ли си? — попита тревожно той.

— Не — каза Ан, като отпусна глава на гърдите му и го прегърна през кръста. Колко хубаво й беше до него! Колко хубаво беше, че е жива! — Не, никога не съм се чувствала по-добре.

Дом я притисна към себе си в здрава, сигурна прегръдка, Фелисити плачеше.

Няколко минути по-късно инспектор Хопър я отведе в селото, където я затвориха за през нощта.

Подпомогнат от двама лакеи, Дом слезе от каляската. Ан вече беше на тротоара. Щом стъпи на земята, той отказа всякаква друга помощ, с което си спечели един укорителен поглед от страна на своята съпруга. Здрачаваше се. От инцидента е Фелисити бе изминал един ден.

— Вече съм много по-добре — настоя Дом, когато се заизкачваха бавно по стъпалата на Ръдърфорд Хаус.

— Вярно е, но пътуването беше дълго и изморително. Излишно беше да проявяваш гордост и да отказваш помощта на прислугата — сопна се Ан.

— Проклетница — нежно измърмори той. Тя се усмихна и се притисна към него. Колдуел вече ги очакваше на прага.

— Милорд, милейди! — почти извика той, усмихнат до уши.

— Как е дядо ми? — попита Дом, когато влязоха във фоайето.

— Много по-добре — отвърна Колдуел със сияещо лице. — Днес успя дори да се изправи!

— Но това е чудесно! — възкликна Ан. Дом бе не по-малко развълнуван.

— Милорд — продължи икономът, — херцогът настоява да говори незабавно с вас.

— Аз също — каза Дом. — Къде е Негова светлост?

— В библиотеката, милорд.

Дом забърза по коридора, следван от Ан. Вратите на библиотеката бяха широко разтворени. На прага Дом се спря. Дядо му седеше в любимото си кожено кресло, а в скута му лежеше разтворен вестник. Ръдърфорд вдигна глава, видя го и се усмихна.

— Дом!

— Дядо! — Дом се втурна в стаята и стисна ръката му. Искаше му се да го прегърне. Гласът му бе задавен от сълзи. — Благодаря на Бога, че се възстановяваш!

— С-синко… — каза херцогът също толкова задавено. Дом се усмихна и посочи към Ан.

— Знам, че това ще те направи много щастлив, дядо. Двамата с Ан се сдобрихме.

Ръдърфорд се усмихна на Ан, която се приближи до него, целуна го по бузата и се сгуши в прегръдките на Дом.

— Ние не само се сдобрихме, Ваша светлост — каза тихо тя, сетне погледна настойчиво съпруга си.