Бренда Джойс - Скандал

По слепоочията му бе избила пот.

— Аз ще държа жакета притиснат към раната. А ти свали фустата си и я разкъсай на ивици, за да ме превържеш. — Докато стигне до края на второто изречение, той вече беше останал без дъх. Гласът му бе едва доловим.

— Не говори. Пази силите си. — Тя постави ръката му върху жакета си и я притисна. Прилошаваше й, като го гледаше как полага усилия да спре изтичането на собствената си кръв. — Не знам дали Патрик отиде за лекар или не.

Дом не отговори. Лицето му беше обляно в пот. Отново бе пребледнял, очите му бяха затворени. Но продължаваше да притиска жакета й към раната си.

Ан се изправи и съблече фустата си. Платът беше много здрав, но тя успя да го разкъса, обзета от прилив на нечовешка сила. Погледна към Дом и видя, че я наблюдава.

— Не се тревожи. Няма да умра. — Гласът му като че ли звучеше малко по-укрепнал.

Ан успя да се усмихне, макар и отпаднало.

— Помогни ми да седна.

Тя коленичи и го повдигна внимателно. Лицето му беше изопнато от напрежение и от усилията, които полагаше, за да не изстене от болка. Ан махна жакета от раната и тя тутакси започна отново да кърви обилно. Под задъханите, едва доловими напътствия на Дом тя успя да го превърже колкото можеше по-бързо. После му помогна отново да легне по гръб, като положи жакета си под главата му вместо възглавница.

Очите му бяха затворени, а лицето му бе станало още по-сиво от преди.

Ан го погали по челото. Сълзи на страх и безпомощно отчаяние напълниха очите й. Къде е Патрик, питаше се тя. Молеше се да е отишъл за помощ, каквато и да е помощ.

Сенките се удължиха. Ан се опита да определи от колко време седи тук в очакване, молейки се Дом да не умре, но нямаше представа дали е от петнадесет минути или от час. Всяка минута й се струваше цяла вечност. А Дом бе изпаднал в безсъзнание.

Превръзките бяха станали яркочервени.

Изведнъж се чу тропот на препускащ кон. Не, коне, Ан скочи на крака. По пътеката се зададе жребецът на Патрик, следван от други два коня с ездачи на гърба. Малко по-назад идваха още хора.

— Слава Богу! — извика тя, разпознала Бенет и Вериг.

— След нас идват ратаи с носилка — каза Бенет, като скочи от коня си. — А един ратай отиде да повика лекаря.

Ан едва не припадна от облекчение. Сетне се обърна и видя, че Патрик е коленичил до Дом. Плачеше.

— Не умирай — прошепна той. — Никога не съм искал да те убия. Дом… аз те обичам повече от родните си братя. Господи, моля те, не умирай.

Ан не можеше повече да сдържа страха си и лекарят се бе принудил най-безцеремонно да я изгони от стаята на Дом. Сега тя крачеше напред-назад пред вратата, притиснала към очите си подгизналата от сълзи кърпичка, молеше се за живота на съпруга си и се разкайваше горчиво за всички конфликти, за цялото неразбирателство и отчуждение помежду им. Патрик седеше на едно канапе, хванал лицето си в шепи.

И независимо от онова, което бе сторил, Ан изпитваше съжаление към него.

Той усети погледа й и за пръв път, от половин час насам вдигна глава.

— Сигурно съм полудял.

— Да.

— Никога нямаше да те нараня, Ан. Исках само да се оженя за теб. Да те открадна от Дом.

Ан реши да не му напомня, че действията му биха могли да я наранят доста сериозно, дори да я убият. Въпреки че Патрик упорито отричаше, тя и за миг не се съмняваше, че тъкмо той е подпалил спалнята й и е отровил Блейз.

— Към Дом ли е насочена омразата ти, Патрик? Мислех, че сте приятели още от деца.

— Аз не го мразя. — По бузата му се търкулна сълза. — Но цял живот съм живял в сянката на Дом. Не можеш да си представиш какво означава това. Когато ви видях заедно в Шотландия, нещо в мен се преобърна. Чак сега си давам сметка за това. Но не мисля, че бих могъл да продължа да живея, ако Дом умре. Ще се самоубия.

— Нищо подобно няма да направиш — сряза го Ан. За пръв път осъзнаваше колко е слаб всъщност. — А и Дом няма да умре.

— Защо лекарят се бави толкова? — попита нервно той.

Тя си задаваше абсолютно същия въпрос. Миг по-късно вратата на спалнята се отвори и на прага се появи Бенет. Изглеждаше изтощен.

— Доктор Коб каза, че вече можете да влезете, милейди. Негово благородие дойде в съзнание.

Ан се втурна покрай него е разтуптяно сърце и влетя в стаята. Не видя нито Вериг, който шеташе покрай леглото на господаря си, нито лекаря, който прибираше превръзките и лекарствата си. Виждаше единствено Дом. Той бе седнал в леглото, завит до кръста. Гърдите му бяха голи. Раната му бе превързана с нова, чисто бяла превръзка, а лицето му вече не беше с онзи мъртвешки сивкав цвят.