Ф. Уилсън - Крепостта

И не след дълго чу стъпките му. Бяха повече, отколкото очакваше. Той насочи светлината от фенерчето към входа на подземната галерия и в същия миг иззад ъгъла се появи майор Кемпфер, приближавайки се към него. От устата на Куза се откъсна уплашен вик и той едва не се строполи в изкопа. Ала веднага забеляза изцъклените очи, безжизненото изражение и осъзна, че майорът от SS е мъртъв. Зад него крачеше Вьорман, в същото състояние, а от врата му висеше разкъсано въже.

— Помислих си, че ще ти е приятно да видиш тези двамата — произнесе Молашар, който вървеше най-отзад. — Особено този, който трябваше да вдигне лагера на смъртта, за нашите сънародници — власите. Сега ми остава да намеря Хитлер и да ви отърва от него, също както постъпих с неговите слуги. Но първо — талисмана. Ти трябва да се погрижиш той да бъде скрит в планината. Едва след това ще мога да посветя цялата си енергия на ликвидирането на нашия общ враг.

— Да! — възкликна Куза, усещайки, че сърцето му бие. — Талисманът е тук!

Той се плъзна надолу в изкопа и сграбчи талисмана. Докато се катереше нагоре, забеляза, че Молашар отстъпва назад.

— Увий го — промълви той. — Иначе безценният метал ще привлече нежелано внимание върху себе си.

— Разбира се — отвърна Куза и протегна ръка към натрупаните наблизо парцали. — Като излезем горе на светло ще го загърна грижливо. Не се тревожи. Ще се погрижа да бъде на…

— Увий го още сега! — заповедта проехтя в галерията.

Куза замря, поразен от злобата в гласа на Молашар. Не разбираше защо се държи по такъв начин. Но в края на краищата, може би това бе типично за нрава на един боляр от петнадесети век.

Той въздъхна.

— Е, добре — приклекна в края на изкопа и уви талисмана с няколко ката парцали. Най-отгоре постави хартия.

— Чудесно! — отбеляза гласът някъде зад и над него. Куза вдигна глава и забеляза, че Молашар е застанал в далечния край на галерията. — А сега — побързай. Колкото по-скоро науча, че талисманът е в безопасност, толкова по-бързо ще се отправя към Германия.

Куза пое с трескава крачка. Насочи се към тунела, който щеше да го изведе навън, в новия ден — не само за неговия народ, но и за цялото човечество.

— Това е дълга история, Магда… от една друга епоха. Страхувам се, че нямаме достатъчно време, за да ти я разкажа.

Гласът му звучеше така, сякаш идва от далечния край на дълъг и тъмен тунел. Той й бе обяснил, че Рашалом е по-стар дори от юдейството, а сетне бе споменал, че той е на възрастта на Рашалом. Но това не беше възможно! Мъжът, който я обичаше, не би могъл да е останка от отдавна отминала епоха! Той беше истински! Беше човек! От плът и кръв!

Някакво движение привлече вниманието й и я върна в настоящия момент. Глен се опитваше да се изправи на крака, използвайки острието за подпора.Почти успя да застане на колене, но бе твърде слаб за да продължи.

— Кой си ти? — запита го, гледайки право в него. Имаше чувството, че го вижда за пръв път. — И кой е Рашалом?

— Началото е твърде далеч — заговори той, покрит с пот, олюляващ се на лишеното от дръжка острие. — Далеч преди фараоните, преди Вавилон, дори преди Месопотамия. В онази епоха, когато имаше друга цивилизация.

— Първата епоха — промълви Магда. — И друг път си го казвал — идеята не беше нова за нея. Беше попадала на подобни сведения в някои исторически книги и археологически списания, които бе преглеждала, помагайки на баща си. Според тази теория, цялата позната история представяла само Втората епоха на Човека, но много, много отдавна е имало могъща цивилизация, разпростираща се на територията на Европа и Азия и дори отвъд нея — в земите на Атлантида и Му — един огромен свят, за който се смятало, че е изчезнал след гигантски по сила катаклизъм. — Тази идея отдавна бе опровергана — рече с разтреперан глас Магда. — Всички историци и археолози са на мнение, че е плод на нездрав разсъдък.

— Да, зная — кимна Глен с подигравателна усмивка. — Също като онези „специалисти“, които се присмиваха на предположенията, че Троя е съществувала, докато Шлиман не им натри носовете. Но не смятам да споря с теб. Първата епоха наистина е съществувала. Аз бях роден през нея.

— Но сега…

— Остави ме да свърша. Нямаме много време, а аз бих искал да разбереш някои неща, преди да потърся Рашалом. Всичко беше различно през онази Първа епоха. Тогава този свят бе бойно поле на две… — той затърси подходяща дума. — Не бих искал да кажа „божества“, защото ще получиш погрешната представа, че се касае за строго определени персонажи. Това бяха две огромни, непонятни… сили… могъщества, владеещи тези земи. Едната, Тъмната сила, наричана още Хаос, се претворяваше във всичко враждебно на човечеството… А другата сила беше…