Ф. Уилсън - Крепостта

— Никого не е спасил. Ти ми каза, че той убил двамата войници, оставени да пазят селяните. Но дали Молашар ги е освободил? Не! Не само е уплашил, но и унизил майора, като е накарал мъртвите войници да маршируват до стаята му. Рашалом се е опитал да предизвика майора сам да екзекутира жителите на селото. Именно от подобни жестокости черпи сили той. И след близо хилядолетие на затворничество, има нужда от много сила. За щастие, събитията се обърнаха против него и селяните избягаха.

— Затворничество? Но той е казал на татко… — гласът й затрепери. — Още една лъжа?

Глен кимна.

— Рашалом въобще не е издигал тази крепост. Нито се е крил в нея. Крепостта беше построена като клопка, за да го задържи тук… вечно. Кой би могъл да предвиди, че проходът Дину и това място някой ден ще предизвикат интереса на военните? Или че някакъв глупак ще разруши стената на неговата килия? А сега, ако избяга на свобода…

— Но той вече е на свобода.

— Не. Още не. Това е поредната му лъжа. Той иска баща ти да повярва че е свободен, но инак все още е прикован към крепостта, с помощта на другата част на това — Глен придърпа чаршафа и показа долния край на острието. — Дръжката на това острие е единственото нещо на земята, от което Рашалом се страхува. И единствената вещ, която притежава власт над него. Тя може да го окове. Дръжката е ключът. Ключът, който го държи затворен в крепостта. Острието е безполезно без нея, но съeдинени, двете части са в състояние да го унищожат.

Магда разтърси глава, опитвайки се да схване по-ясно. С всяка измината минута, историята ставаше все по-невероятна!

— Но тогава… къде е дръжката? И как изглежда?

— Виждала си изображението й хиляди пъти по стените на крепостта.

— Кръстовете! — умът на Магда изригна като вулкан. Значи това въобще не са били кръстове! Били са модели на дръжката на меча — нищо чудно, че напречните им части бяха толкова високо! Години на ред ги бе гледала и нито за миг не й бе хрумнало дори! И ако Молашар — или може би е по-правилно да го нарича Рашалом — наистина е източник на вампирските легенди, това обяснява защо страхът му от меча, в легендите на хората е прераснал в страх от кръста. — Но къде…

— Заровена дълбоко в подземията. Докато дръжката остава в пределите на крепостта и Рашалом е прикован към нея.

— Но той би могъл да я изкопае и да се отърве от нея.

— Не може да я докосва, дори да се приближава до нея.

— Значи е във вечна клопка!

— Не — отвърна с отпаднал глас Глен, гледайки право в очите на Магда. — Той има баща ти.

Магда почувства, че й прилошава, искаше й се да закрещи с всичка сила „НЕ!“, но не можеше. Беше се вкаменила от думите на Глен… думи, чиято достоверност за нищо на света не можеше да отрече.

— Нека да ти кажа какво според мен се е случило — заговори той след продължителна пауза. — Рашалом е бил освободен още през първата нощ, след нанасянето на германците. Имал е сила да убие само един. След това си е отдъхнал и нахранил. Първоначалната му стратегия, мисля, е била да ги убива един по един, да се храни от агонията им през деня и от страха, който е растял сред живите, след всяка поредна жертва. Внимавал е да не прекалява с убийствата и най-вече — да не избива офицери, инак е щял да ги прогони. Сигурно се е надявал да последва една от трите възможности: германците изпадат в паника и взривяват крепостта, с което го освобождават; докарват допълнителни подкрепления, с което го снабдяват с нови жертви за храна; или сред хората открива някой, склонен към сътрудничество.

Магда едва чуваше собствения си глас.

— Баща ми.

— Или теб. По думите ти заключих, че вниманието на Рашалом първоначално е било съсредоточено върху теб. Но сетне капитанът те изгони тук, извън пределите на крепостта. Ето защо Рашалом се е спрял на баща ти.

— Но той би могъл да използва някой от войниците?

— Той черпи силата си най-вече от разрухата на онова, което е добро у хората. Подкопаването на ценностите дори при един единствен достоен човек го обогатява повече от хиляди убийства. За Рашалом това е празник! Войниците за него са безполезни. Ветерани от Полша и други кампании, те с гордост са убивали за техния фюрер. Нищо ценно няма в тях за Рашалом. Ами подкрепленията им — есесовци от лагерите на смъртта! Същества изпаднали на най-низкото стъпало! И така — единствената полза, която е имал от немците, освен страхът и агонията, която им е всял, е че са можели да копаят вместо него.

Магда не можеше да повярва на чутото.