Пол-Лу Сюлицер - Картел

— Предупреждавам те, Гантри. Няма да остана на гадната ти джонка. Ще скоча в морето при първия удобен случай. А дори и преди това. Весела Коледа, Тони.

— Весела Коледа, Зенаид — отвърна Антъни Биърдсли, който беше придружен от съпругата си (както Пат Хенеси и Бабу, между другото). — Добре дошла на борда.

Тук бяха и ибаните, ала премръзнали до смърт, горките!

— Престъпление е да мъкнеш тези нещастници по такива географски ширини!

— Ако беше балийка, нямаше да има нужда да бия толкова път.

Той я хвърли върху леглото в просторната си каюта, още по-красива от предишната.

— След като и така, и така си платил да ти построят нова джонка, можеше да поръчаш да направят леглото малко по голямо.

— Държа да си ми винаги подръка, Ганьон.

Джонката цяла потръпна, докато нарастващото боботене на двигателите ги уведоми, че потеглят.

— И за какво ти благодарят всички в Мисиками, и то начело с дядо ми?

— За нищо.

— Тоест?

— За нищо, казах ти.

— Ти ли откупи Мисиками?

— Не…

— Кой тогава?

— Лавиолетови, Дьошармови и Ганьонови.

— Нищо не съм подписвала.

— Има време за това.

Той заключи каютата, след което изхвърли ключа в коридора през малкото зарешетено прозорче на вратата. Започна да се съблича.

— Май си наумил нещо, Гантри?

— Същото, което и ти. Наумил съм го още в един часа и петдесет и три минути сутринта на двайсет и седми юли, на един латексов дюшек, в един билек, на брега на Ражанг, в Саравак.

— Добре де, а как ще излезем от каютата, след като изхвърли ключа?

— Няма да излизаме от нея, преди да стигнем нос Добра надежда. Най-малко.

— Не си въобразявай, че ще получиш нещо. Нямаш никакви шансове.

Той се наведе над нея. Зенаид отхвърли двете одеяла на дядо и обгърна кръста му с крака.

— Ела насам — промълви тя.

И нежно започна да лиже раната на устната му, която сама му бе нанесла.

— А аз не те ли ударих много силно? — попита той.

— Покрай Лавиолет са ми се случвали къде-къде по-страшни изпълнения. О!… Боже мой, Джонатан! Аз…

И потресена млъкна. Ти го нарече Джонатан. Гръм и мълнии!

— Ти ме нарече Джонатан — каза Гантри.

— Кой това?

— Ти.

— Аз? Аз съм те нарекла Джонатан? Да не бълнуваш?

Явно започваш да приемаш мечтите си за действителност!

Тя се отпусна по гръб и затвори очи, обзета от неописуемо щастие.

— Зенаид, уверявам те, че ме нарече Джонатан!

— Говори по-ясно, нищо не чувам.

Тя изстена.

И миг по-късно промърмори:

— В деня, когато те нарека Джонатан, ще бъде много по-топло, отколкото сега.

— Мммм… — изсумтя Гантри, зает е други неща.

— Чуваш ли, Джонатан?

— Не — отвърна той.

Тя блажено се протегна.

— Все едно. Не се беше разбързал кой знае колко да дойдеш да ме вземеш.

Веднага щом излезе от Сен Лоран, „Лакомник IV“ пое курс право на юг. И много скоро започна да става все по-топло и по-топло.

„Там“, в Колумбия, валеше дъжд.

© 1990 Пол-Лу Сюлицер

© 1996 Максим Благоев, превод от английски

Paul-Loup Sulitzer

Cartel, 1990

Сканиране и разпознаване: essop, 2010

Редакция и форматиране: Yo, 2010

Издание

Пол-Лу Сюлицер. Картел

ИК „Колибри“, София, 1996

Редактор: Росица Ташева

ISBN 954-529-075-7

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/17212]

Последна редакция: 2010-08-17 09:00:00

В случая прякор; в действителност Gannet (англ.) — голяма морска прелетна птица от семейство пеликанови, известна под названието Лакомник в жаргонния смисъл на думата. — Б.пр.

Наемен убиец (исп.) — Б.пр.

Масово нашествие на мравки, наблюдавано в тропическите пояси (исп.) — Б.пр.

Луи Жолие /1645–1700/ — френски пътешественик, роден в Квебек, и изследвал заедно с отец Маркет течението на Мисисипи. — Б.пр.

Жак Маркет /1637–1675/ — френски йезуит, роден в Лаон. — Б.пр.

Широко разпространено в Квебек простонародно френско наречие, силно повлияно от английския език. — Б.пр.

Френски администратор, роден в Шалон-сюр-Марн (1625–1694), първи интендант на Нова Франция (1665–1681), спомогнал значително за подема на Канада. — Б.пр.

Битката за Квебек, който след обсада пада в ръцете на англичаните. — Б.пр.

Акадия — територия от Нова Франция, която през 1713 г. по силата на Утрехтския договор е отстъпена на Англия и днес включва Нова Шотландия и Ню Брунзуик. — Б.пр.