Пол-Лу Сюлицер - Картел

Друго разрешение би било (и идеята е наистина оригинална) да се предложи на американското правителство, а и на всички заинтересовани правителства да направят от „тях“ нещо като жандарми на дрогата. „Те“ да продължат да я събират с тъй характерните си нежни и деликатни методи, но вместо да я насочват към пунктовете за продажба, да се договарят за изкупуването й от споменатите правителства, които от своя страна, ако искат да я изгарят, ако искат да я подаряват на рибите в Тихия океан. Как се казваше онзи крадец французин, когото накрая назначиха за началник на полицията, изхождайки от принципа, че най-добрият начин да пипнеш един разбойник е да пуснеш по дирите му друг разбойник? А, да! Видок. Бих могъл да превърна всеки от „онези там“ в един латиноамерикански Видок. Не бих имал нищо против дори да посреднича между „тях“ и правителствата. Наричайте ме Кисинджър!

Май взе да се накъркваш, Мак. Дали пък да не спреш дотук с пиенето, ммм?

Добре. Усмихна се на седящия от лявата му страна Ел Сикарио, който като нищо можеше да се е качил на борда с единствената цел да го екзекутира въпреки уверенията си в преданост. Би било напълно в стила му да успокои жертвата си преди да я убие.

Не ми се вярва. Ще видим.

Реши да направи обобщение на размислите си през последните дни. Съществуваха, общо взето, четири възможни варианта.

„Те“, повече или по-малко засегнати, остават на място и той, Макартър, ги държи в ръцете си.

„Те“ биват заместени от други, още по-тъпи от тях (и в резултат се стига до разпиляване на пазара). Някои от заместниците успяват се справят с конкурентите си и на свой ред се превръщат в каменни богове, което е напълно в реда на нещата. И рано или късно също попадат под негов контрол.

Предприема се тотална кампания за изкореняване на насажденията от кока (предполагаща най-вероятно повече шум, отколкото реални действия), придружена с нещо като план „Маршал 2“, предназначен да компенсира загубите, понесени от южноамериканските земеделци (боливийци, перуанци и най-вече колумбийци) в резултат на лишаването им от обичайния им поминък. И той, Макартър, е главният печеливш от този план „Маршал“, тъй като притежава най-малко половината от всичко онова, което си заслужава да бъде купено в Южна Америка.

Обявява се амнистия и каменните богове биват превърнати в неподкупни борци против дрогата. Освен че този последен вариант му се струваше напълно утопичен (не трябваше да забравя обаче, че навремето президентът Картър бе замислил нещо подобно по отношение на доставчиците на хероин в Златния триъгълник), той го лишаваше в бъдеще и от всички негови доходи. Което не беше чак толкова трагично. Може и да не разполагаше с петстотинте милиарда, за които бе споменал Гантри, но му се събираха към четиристотин и няколко. Все някак щеше да свързва двата края.

Причината не беше в шампанското — действително бе изпаднал в еуфория.

Съществува един-единствен начин да те спрат, Мак: да прекратят незабавно всички международни финансови операции, независимо от естеството им, и да поставят по един полицай (неподкупен) зад всеки финансист на планета.

А това ще стане на куково лято.

Ел Сикарио слезе при кацането им в Делхи. Както и двамината спящи юначаги от четвъртия ред.

Свърза се, или по-точно опита да се свърже с Лети от лондонското летище. Напразно. Очевидно имаше атмосферни смущения; вече се бе случвало.

Джейк го чакаше в Насау, където се намираше от предишния ден. Изтълкувал погрешно дадените му нареждания и мислел, че Макартър ще пристигне двайсет и четири часа по-рано. Хидропланът изящно се откъсна от морската повърхност.

— Никакви проблеми — заяви Макартър в отговор на въпроса на пилота. — Спокойно можете да ползвате вашите десет дни. Ще намеря начин да се оправя, ако ми се наложи да пътувам. Вземате ли жена си и децата?

Джейк каза, че те вече били напуснали острова на път за Маями, откъдето цялото семейство щяло да отлети за Италия — Джейк беше от италиански произход и имаше куп братовчеди и чичовци в района на Мантуа.

— Но ако наистина имате нужда от мен, господине, веднага ми се обадете. Ще бъда тук още на следващия ден.

— Починете си хубаво. Аз също имам намерение да си дам отдих…

Последва обичайното приводняване и обичайната разходка с лодка до плажа. Макартър припряно скочи на брега.

— Лети? Тук съм.

Най-много го учуди отсъствието на момичетата… Забави се, събирайки безбройните подаръци, които бе донесъл, и колкото повече от тях се стараеше да обгърне с ръце, толкова повече изпускаше. Беше дяволски смешно! Самият аз съм дяволски смешен в тоя тропически костюм, измачкан безбожно след двайсет и девет часа пътуване. Веднага ще взема един душ. Тя ще дойде при мен и…