Виктор Пелевин - ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))

— Пускай го. Ще дават първия „Чубайка“. Не е самото съвършенство де, не сме го огладили съвсем, обаче знаеш как е — първата работа срам за майстора. Все пак хората, които го видяха, го харесаха. Така че пускай телевизора.

— Разбрах — каза Стьопа без особен ентусиазъм.

— И един личен въпрос — продължи Лебедкин. — Ако не е тайна, къде си се научил да се преобличаш така? И ти ли си бил в Панкиската клисура, пич?

— Аз… Не, аз…

— Внимавай с тая работа. Изнервяш хората. Магарето съвсем се сговни, когато му цъфна в банката с тая брада. В един през нощта ми звъня — изобщо не беше разбрал, че си ти.

— Ама той… той знаеше ли? — изумено попита Стьопа.

— Че как. Нали ви паса и двамата. А той има три видеокамери в приемната. Казах му да не се стяга — че не можеш да имаш никакви реални претенции към него, че сигурно е нещо лично, романтично. И оттогава той те чакаше. Ти ваза в офиса имаш ли си?

— Защо?

— Ако нямаш, купи си. Всеки ден ще ти праща цветя по куриер. Знаеш ли, Стьопа… От една страна, те разбирам, нали — да си огледаш партньора и така нататък. Но от друга, да ти кажа, голям маясъл си докара на главата…

— Защо?

— Ти просто знаеш много малко за него. Не е достатъчно само да го работиш, трябва да го дундуркаш и да го браниш от вълците. Иначе почва да реве с всичка сила. Два санбернара си има на вилата — такива вълци са, че не ти е работа.

— Стига вече, капитане — каза Стьопа. — Отивам да пусна телевизора.

— Давай, братче. До скоро.

Телевизорът под тавана на вагон-ресторанта работеше лошо. Сигналът беше слаб — по екрана трепкаха бели линии и звукът почти не се чуваше. Щом обаче рекламният блок свърши, екранът почерня, а после избухна като разноцветна празнична заря. След нея остана огромното златно число „43“. Четворката затрептя, завъртя се няколко пъти около оста си, люшна се и като език на камбана със звън удари тройката. От удара на вълни се разбягаха весели шарени букви и образуваха думите „Чубайка“ и „Зюзя“. След миг между тях с мляскащ звук цъфна мъничко зеленичко „и“ — цветът напомни на Стьопа отровнозеленото „77“ от петербургския му делириум, той усети, че всеки момент ще повърне, скочи и хукна към клозета.

Когато се върна, Зюзя и Чубайка вече бяха на екрана. Стьопа не разбра кукли ли са, или анимация, но бяха направени много добре. Изглеждаха точно така, както ги беше описал Малюта в проекта, но Зюзя, със затворническа ватенка върху моряшката фланелка, беше дори още по-страшен, отколкото си го беше представял Стьопа. Гледаше навъсено Чубайка, правеше от време на време някакви уродливи мечешки жестове и продължаваше разговора, чието начало Стьопа беше изпуснал.

— Чубайка, искате ли да ви припомня как в Русия почна новата епоха?

— Опитайте, Зюзя.

— Значи руснакът си седеше в тъмната барака на едничкото си столче, табуретка де. Бараката беше стара и мръсна и той ужасно я мразеше. Казваха му, че е в нея временно, но той не вярваше, защото помнеше, че същото това са го разправяли и на дядо му и баба му. За да му олекне, руснакът пиеше водка и гледаше телевизия. По телевизията даваха новини за прибирането на реколтата, което също му беше ужасно омръзнало.

— Да, Зюзя, това е наистина ужасно.

— Един ден по телевизията показаха огромна светла къща с колони, камини и витражи, с красиви мебели и картини. А после, Чубайка, на екрана се появихте вие. С ето този смокинг и с папийонката. И помолихте зрителя да отговори на въпроса къде е по-добре — в мръсната стара барака или в тази огромна светла къща.

— И какво отговори руснакът, Зюзя?

— Руснакът отговори, че по-добре е, разбира се, в огромната светла къща. Вие казахте, че този избор е разбираем, но че пътят до тази къща не е лесен и че ще струва скъпо. И руснакът се съгласи на цената, пък каквато ще да е.

— Продължавайте, Зюзя.

— И тогава, Чубайка, вие разкрихте на руснака една страшна тайна. Че за правото да влезе в тази къща, той ще трябва да стане табуретка, понеже точно така живее целият свят и че хората са научени на това още от деца…

— И?

— И когато руснакът се прекръсти и наистина стана табуретка, вие обяснихте, че в страната има криза. И че затова огромните светли къщи не стигат за всички. И че той, тоест вече тя, ще трябва временно да си седи в бараката, както и преди, само че вече като табуретка.

— Интересно излагате нещата, Зюзя. И какво стана после?

— А после вече без никакви обяснения на табуретката седна невидим, но много тежък задник, който на своя език обясни на бившия руски човек, че не бива да се интересува чий е, в смисъл задникът, понеже табуретките също си имали проблеми. И че е по-добре да мисли за нещо друго. Например за това каква му е националната идея…