Виктор Пелевин - ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))

На връщане към банката Стьопа мислеше за разговора си с Простислав.

„Значи това било. Значи «43» е моят хипногещалт. Добре, намерих го. И сега какво? Какво да правя, след като го разбрах? Защото разбрах, нали? Или не съм разбрал? Точно това не е съвсем ясно… Трябва да го уточня с Простислав“.

В офиса вече нямаше никого. Стьопа влезе в кабинета си и светна лампите. Очите му се спряха на плаката „ХЕЙ ТАКА!“ над бюрото и той си помисли, че удивителната може би разваля цялата работа, като превръща „34“ в „35“ и че трябва да залепи върху нея бяла лепенка.

На бюрото имаше цял куп бумаги. Стьопа въздъхна обречено.

„Утре сутрин ще ги прегледам — помисли си. — Не, утре е това де… Значи в понеделник“.

Най-отгоре на купчината имаше сгънат розов лист. Писмото на Сракандаев, което беше наредил да дадат на куриера!

„Забравили ли са го? Как може!“ — помисли си той и го взе. Оказа се, че писмото е успяло да отиде до „Делта-кредит“ и да се върне — под неговия отговор беше написано:

COOL-COOL-COOL!!!

Отдолу беше нарисувана магарешка муцуна, широко усмихната, с притворени от щастие очи, някакви весели звездички летяха около нея по крива орбита. В муцуната на магарето ясно се четеше „43“ — малко стилизираната четворка бяха челюстите, а тройката — ушите.

Господин Джоу И трябваше да е в последната стая в коридора, това Стьопа го знаеше със сигурност. Проблемът беше, че последните стаи бяха две — отляво и отдясно. Симетрично разположените им врати бяха в самото дъно, на което беше нарисуван олтар с белобрад дух покровител, който в едната си ръка държеше прасковата на вечния живот, а в другата — свитък, изписан със ситни йероглифи. От двете страни на духа покровител в небето на бели жерави летяха безсмъртни даоси. Изображението беше много старо, но запазено.

Над горната граница на олтара имаше още по-древен слой, на който синееше избледнял надпис със старо йероглифно писмо. Стьопа изведнъж осъзна, че разбира не само значението на всеки знак, но и общия смисъл на фразата. Нещо повече, той знаеше произхода й. Това беше даоското изречение-врата за стъпване на Пътя. Йероглифите означаваха:

„По-добре птица в небето, отколкото… в…“

Двата последни йероглифа се бяха изтрили, но всичко беше ясно и без тях. Всъщност Стьопа вече започваше да се досеща за тези неща и без древните даосци. Но нямаше време да мисли по тази тема — трябваше да разбере в коя стая да влезе, в лявата или в дясната. Трябваше да реши бързо, понеже иззад ъгъла вече се чуваха лениви разговори, смях, военни песни на Еминем, звуци на забързано съвкупление, клаксони и кучешки лай — с други думи, обичайният шум на потеря. Най-после видя в един от редовете в свитъка на духа покровител числото „34“ и до него — сочеща надясно стрелка.

Господин Джоу И седеше на пода по средата на стаята. На лицето му имаше бяла венецианска маска. Стьопа си го обясни с това, че Китай и Венеция имат здрави търговски връзки — венецианците разменят маските за коприна. Догадката му се потвърждаваше от облеклото на господин Джоу И — той беше в лъскава черна коприна, а гърдите му бяха украсени с ярко избродиран квадрат. Имаше и червено топче на шапката. Пред него бяха поставени шишенце с туш и четчица. От дясната му стана имаше къс меч с жълт пискюл на дръжката.

— Здравейте, господин Джоу И — каза Стьопа.

Маската погледна Стьопа с овалните дупчици на очите си и китаецът плесна с ръце. Като помисли малко, Стьопа също плесна с ръце и се усмихна.

В ръцете на китаеца се появи лист хартия и той го сложи на пода пред себе си. После се наведе над него и главата му се затресе. Чу се подрънкване на метал. Стьопа разбра какво става. Трите монети, с които се гадаеше, бяха в черепа на китаеца. Когато спря да се друса, господин Джоу И взе четчицата и я прокара по листа.

След като извърши тази операция шест пъти, той вдигна листа и го показа на Стьопа. На него имаше хексаграма — четири непрекъснати линии отдолу и две прекъснати отгоре. Стьопа понечи да попита китаеца какво означава това, но той вдигна срещу него юмрук с два щръкнали пръста — знакът „Victory“, — а после пак заразтърсва глава и дрънченето на монетите стана толкова силно, че Стьопа се събуди.

Веднага си спомни що за ден е днеска. В първите секунди му се струваше, че нещата може и да се оправят или да се отложат, ако се обърне на другата страна и пак заспи. Обаче записука часовникът и последният път му беше отрязан.