Виктор Пелевин - ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))

— Ето, най-после стигнахме до темата на днешното ни предаване — каза Чубайка, обърна се към телевизионните зрители и камерата го показа в едър план. — Здравейте, всички руси! Аз съм Чубайка. А той, както вече сигурно се сетихте, е Зюзя. Всъщност той не е толкова тъп, колкото изглежда, но малко бавно загрява. Той не разбира, че в днешните условия табуретката на колене трябва да се моли да дойде някой инвеститор. А кой инвеститор иска да го наричат задник? Между другото, Зюзя, от гледна точка на пазарната икономика вие не сте никаква табуретка. Много скърцате — казвам ви го като единствения реален инвеститор…

Стьопа разбра, че не може да издържи тези хунски танци на гроба на мечтата си. Докато излизаше от вагон-ресторанта, на вахта пред телевизора застана някакъв оцапан със смазка железничарски лумпен — не беше ясно какво прави тук, при чистите покривки и лъскавите прибори. Той превключи програмата, попадна на новини и се ухили доволно.

— А, ето го и Колин Пауъл… Здрасти, аз съм Коля…

Стьопа отиде в купето и рухна на мястото си. Полежа малко по гръб, разбра, че няма да заспи, и извади от чантата „Братя Карамазови“. Никога не беше чел тази книга, въпреки че помнеше как като дете разсмиваше родителите си, като казваше „Братя Кармалазови“, а после писа две съчинения за нея в училище ( „мъчителните размисли на един велик художник на словото за съдбините на Русия и духовните търсения на хората“ , най-високата възможна оценка — „три“ за съдържание, „четири“ за грамотност).

Сега вече сигурно беше късно да я чете. Но му беше скучно да слуша радиото и той я отвори на някаква страница, отбелязана неизвестно кога и от кого с листче:

„Красотата е страшно, ужасно нещо! Страшна е, защото е неопределима, и не може да се определи, защото Бог е задал само загадки. И тук бреговете се събират, тук всички противоречия живеят заедно… Някой човек например с възвишено сърце и с висок ум започва с идеала на Мадоната, а свършва със содомския идеал…“

Стьопа разбра, че по радиото тъкмо пускат песен на Мадона; състоеше се като че ли от заглавия на бизнес-нюс и те сякаш самички се оформяха в главата му като чугунени информационни блокове:

„You know that we are living in a material world,

And I’m a material girl…“

„Още по-страшно е, когато някой вече с идеала содомски в душата не отрича и идеала на Мадоната, и пламти от него сърцето му и наистина, наистина гори, както и в младежките непорочни години…“

„You know that you are living with a material girl,

And this is a material breach…“ 30 30 Ти знаеш, че живеем в материален свят и аз съм материална жена… Ти знаеш, че живееш с материална жена, и това е съществено нарушение на резолюциите на ООН (дипломатически термин) — Б.р.изд.

Стьопа стана и толкова рязко изключи радиото, че кръглото копче остана в ръката му. Той го запокити в ъгъла. „Какви идеали, боже мой“ — помисли си той и продължи да чете:

„Онова, което умът мисли за позор, за сърцето е само красота. В содом ли е красотата?“

Стьопа изпусна книгата и изстена: — Ах, де да беше така, Фьодор Михайлович! Де да беше така!

На сутринта на Пушкинска имаше задръстване и Стьопа задряма зад гърба на шофьора. Стресна се от клаксоните и няколко секунди не можа да разбере къде е — докато не видя рекламата на пепси-кола с думите „Вземи всичко от живота!“

При вида на бутилката в ръката на лирическия герой Стьопа изпадна в асоциации, които го накараха толкова силно да се намръщи, че водачът на съседния джип се размърда неспокойно и няколко пъти нервно натисна клаксона.

Когато колата потегли, Стьопа си спомни, че в копринената кутия беше останал още един лингам на победата, ултрамаринен като етикета на рекламата. Цветът на късмета — искаше му се да го вярва… Но нямаше кой знае какви основания да вярва.

„Сега какво? — помисли си. — Не знам. И изобщо знае ли някой?… Уф…“

Мюс не беше в офиса. Стьопа отвори вратата на счетоводството и го лиснаха пръските на разгорещен спор:

— Ама какви ги дрънка той бе? Руснакът по-рано не беше ли табуретка? Даже табуретка не беше, ами подлога, тоалетна чиния с ей толкава дупка по средата…

В счетоводството не знаеха къде е Мюс. Бледата счетоводителка каза, че вече втори ден се обаждал Сракандаев, питал кога Стьопа ще е на работа. В контролния отдел също не знаеха нищо за Мюс. Затова пък на бюрото й в приемната имаше огромен букет рози, вързан с панделка от моаре с щамповано златно магаренце — куриер от „Делта-кредит“ го бил донесъл половин час преди идването на Стьопа. Освен това към букета имаше писмо.