Виктор Пелевин - ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))

— Ох, по дяволите!

Вилицата все така означаваше „43“. Четирите зъба обкръжаваха три тънички резенчета пустота. Обратното изобщо не се получаваше. Той хвърли вилицата в чекмеджето, извади три ножа и ги сложи на масата. Празната повърхност първо се раздели на четири части, след това го шибна с тройната си опашка. Пред него не беше просто „43“, а „43“ с три удивителни.

— Ох, по дяволите! — повтори той и разбра, че в думата „дявол“ 34 34 На руски — черт — Б.пр. числото „43“ присъства също така явно: четири букви, три съгласни. А и по друг начин — първо четворката на „ч“, после още три букви… Всъщност нямаше какво толкова да се чуди — какво друго да очаква от дявола, ако не съюз с главното зло?

Потискаше го друго. Той разбираше, че в каменната градина с него току-що е станало нещо много необичайно. Когато удари гръмотевицата, той беше на ръба на незнанието. Някаква сила му позволи за секунда да изплува от океана на злото, за да види светлината на истината. В онзи момент той можеше да реши всички загадки и не съществуваше нищо невъзможно за разума му. Можеше да види всичко, дори празностността на хипногещалта. Ако се беше сетил да си спомни за това, сигурно щеше да се случи някакво чудо, което да разсее овладелите го магии. Но като напук именно в тази секунда той съвсем беше забравил за празнотата.

А сега беше късно. Сега празното място беше самият той, а хипногещалтът, изправен в целия си четирийсет и три метров ръст, атакуваше. В едната си ръка държеше вилица. В другата — три ножа. И макар че Стьопа беше успял да отбие първите удари, не знаеше колко още ръце има демонът. Затова когато телефонът му звънна, той затвори очи и си представи, че седи в невидим танк „Т-34“, през чиято броня не може да проникне никакво зло.

Беше Люся от счетоводството.

— Степан Аркадиевич, трябва веднага да дойдете в банката — каза тя със звънтящ от електричество глас. — Контролният отдел настоява.

— Мюс не може ли да реши въпроса?

— Мюс Джулиановна я няма четвърти ден — отговори Люся. — Непременно трябва да дойдете.

— Какво е станало?

— Не е за по телефона. Моля ви, елате.

Стьопа погледна отражението си в огледалото и се усмихна криво. От много години вече знаеше, че този ден ще е сложен.

Докато колата излизаше от двора, той се обърна. Над покритите със сняг храсти се виждаше куполът на „трийсет и четворката“ и три птичи силуета. Една сврака се разхождаше по дулото и буташе снега. Другите две бяха кацнали на люка. Изглежда, бяха същите три птици — просто бяха прелетели отсам.

„Десет хиляди ли зад гърба — помисли си Стьопа. — А лапите пак са крадливи…“

Beneficiary, тоест получателят, беше обозначен така:

McGee International Inc.

29 Shirley Street,

P.O. BoxCB-78575

Nassau, The Bahamas

Стьопа затвори очи и си представи този Макгий, на който толкова му беше харесало да порка на Бахамите, че беше решил да завърти там далаверите си. Стисна юмруци и си представи как Макгий отпива „Liqor 43“ от кристална чаша, издухва кълбо дим от пурата си към тавана, чеше се по шотландския нос и си мисли добре ли работи напоследък перачницата му.

Макгий имаше късмет, че Стьопа беше много далече от него. Ако му беше подръка, нямаше да оцелее и две секунди — Стьопа щеше да му прегризе гърлото, като едновременно с това му избоде очите с пръсти.

Но Стьопа беше от другата страна на океана и Макгий можеше да е спокоен. С едно завъртане пералнята в перачницата му беше изпрала трийсет и пет милиона долара от една далечна северна страна, беше измила от тях всички пощенски щемпели и беше направила безнадежден всеки опит да бъдат намерени. Така поне изглеждаше на пръв поглед.

Когато замина за Петербург, той остави на Мюс подписано платежно да направи вноска за „Зюзя и Чубайка“, когато Лебедкин и каже колко и къде да внесе. Мюс беше направила нещо невероятно просто — без да чака Лебедкин да й се обади, бе вписала в графата „сума“ осем цифри в следния ред: 35 000 000. И беше пратила трийсет и четири лимона плюс един на адрес:

ENICI BANC LTD

LIMASSOL INTERNATIONAL BUSINESS CENTER

P.O. Box 09871

5, Sherley Str., 8745 Limassol, Cyprus

SWIFT: HEBA CY 2NLIM

Account 420-86-8297433-03

— Еники-банк — прошепна Стьопа и усети как по бузата му се стича сълза, все едно издухана от планински вятър. — Еники-меники, всичко отиде… Имала баба сиво козленце…

Това значи беше ставало в Москва в минутите, когато потните пръсти на Сракандаев вземаха от ръцете му червения лингам на победата и слагаха в тях подаръка за спомен — банданата с мръсните уши. Всъщност можеше да го очаква. Оставаше му само да си нахлузи ушите и да зареве като магаре. Но и това беше безполезно. Словосъчетанието SWIFT НЕВА — приличаше на име на гръцка трагедия в холивудски преразказ — не оставяше никакви надежди.