Виктор Пелевин - ДПП (NN) (Диалектика на преходния период (от никъде за никъде))

Стьопа затвори вратата и хвърли чантата в ъгъла. Стори му се, че вратата се затваря съвсем бавно и че чантата увисва във въздуха — всичко беше съвсем като във филма „Спайдърмен“, когато героят стигна до свръхчовешка скорост на възприятията. Стьопа — усещаше, че тялото не му се подчинява достатъчно бързо — тръгна към Сракандаев и вдигна ръката, в която стискаше лингама. Разбираше, че е страшен — с развятото расо, с кръста на гърдите и с червеното копие на съдбата във вдигнатата ръка сигурно приличаше на воин на доброто в часа на решителната битка.

Сракандаев се обърна. Очите му бяха пълни с недоумение. Недоумението се смени със страх и Сракандаев бавно започна да се изправя. Стьопа забеляза облаче бял прашец около носа му — от уплаха Сракандаев сигурно го беше издишал.

Докато Сракандаев се изправяше, Стьопа опря червената главичка на лингама в челото му и с тържествуващо ръмжене стисна с всичка сила.

Но изстрел не последва. Стьопа не усети дори щракването, което би показало засечка — не стана нищо. Понеже не знаеше какво да направи, той застина, втренчен в изпълнените с ужас очи на Сракандаев.

Времето потече с нормалната си скорост. Сракандаев мигна, после мигна пак и ужасът в очите му се смени с недоумение. После с интерес. А после с някакво ново, непознато на Стьопа чувство. Той облиза устни и изведнъж вдигна брадичка и облиза и лингама.

И на Стьопа му стана страшно.

В този момент вратата се отметна и в стаята нахълтаха тримата охранители воглаве с Клинт Истууд, който стискаше пушка-помпа.

— Всичко наред ли е? — викна един от охраната.

— Абсолютно — отговори Сракандаев, като отклони поглед от очите на Стьопа. — Защо, какво е станало?

— Ами на камерата в коридора видяхме, че този… ей този де… влиза при вас…

— Мама му, нали ви казах да не влизате — каза Сракандаев и кихна силно.

Клинт Истууд изгледа Стьопа дълго — хем с подозрение, хем с уважение. Сракандаев посочи вратата и охраната се изниза, като внимателно я затвори.

Стьопа осъзна, че стои като някакъв невъобразим Ленин — с червения член, стиснат в протегнатата му ръка. Понечи да я отпусне, но Сракандаев го хвана за китката.

— Ела — каза той и повлече Стьопа към стъклената масичка.

Вдигна чинията — под нея имаше купчинка бял прах (Стьопа, кой знае защо, си помисли, че е мъничка пряспа, както има мънички японски дървета бонсай) — и гребна от прашеца с ръба на страницата от списанието. После каза на Стьопа:

— Хайде. — И му подаде влажната от собствения му нос тръбичка, свита от банкнота.

— Аз не…

— Казах: хайде — прегракнало повтори Сракандаев и се облиза.

Стьопа реши да не спори. Остави члена на масичката, взе тръбичката от Сракандаев, пъхна в носа си края, който беше по-чист, и като придържаше с другата ръка брадата си, смръкна отвратително горчивия прашец с едната си ноздра.

— И с другата.

— Стига ми, аз…

— Казах: с другата.

Стьопа си пое дъх.

Страницата с прашеца, изглежда, беше рекламна вложка от лъскаво младежко списание. Две места на нея бяха отбелязани с жълт маркер. Горното беше снимка, на която двама доста несимпатични мъже с месести лица си стискаха ръцете на фона на лавици с видеокасети. През тях минаваше надпис: „Ела при лидера и стани дилър. Дистрибуция на видеокасети на концерна «Премиер-Видеофилм».“ Другата подчертана обява беше малко по-надолу: „Ела при дилъра и стани лидер. Метамфетамини от талинския химкомбинат «Старата кула».“ Още по-надолу беше купчинката прашец с кратера, току-що направен от тръбичката в пръстите на Стьопа.

— Обявите четеш, а? — каза Сракандаев зад него. — И моят дилър си падна по тях. Втори месец вече все от тая страница смърка. Все едно си ги печата сам. Или че е купил целия тираж.

Сракандаев говореше малко през нос, от което гласът му приличаше на гласа на добър герой от рисуван филм. Стьопа си помисли, че вече май е виждал някъде думата „метамфетамини“ или някоя много подобна на нея, но не можа да си спомни.

— Хайде де, давай!

Сракандаев, изглежда, се изнервяше. Стьопа се подчини и смръкна с другата си ноздра още една порция от бялата гадост.

— Какво е това? — попита той и подаде тръбичката на Сракандаев.

— Мултивитамин — отговори той. — Формулата на успеха.

— С него ли надрусахте морячето?

Очите на Сракандаев се превърнаха в две тесни цепки и Стьопа разбра грешката си. Но беше късно.

„Ей сега ще извика охраната“ — помисли си той и целият изстина; ръката му сама взе лингама от масичката, преди той да си спомни, че вълшебното оръжие беше засякло. Сракандаев проследи с поглед движението му и лицето му се разведри. А след това той даже се усмихна и заплаши Стьопа с пръст.