Георги Караславов - Танго

Двайсетгодишен той се ожени по настояване на майка си. Тя искаше, като го вземат войник, да си има другар в къщи. Майката се страхуваше, че като си изслужи службата, ще се запилее нанякъде и вече няма да се върне. Защото той, обикновено скъп на думи, често се впущаше да й разказва, че ако иде само за две-три години в Америка, ще се върне богат и тогава ще заживеят другояче. След женитбата престана да говори за Америка, но все пресмяташе как да спечели повече пари, за да заживеят по-до-бре. Канеше се, свърши ли съкратеният срок в казармата, да подхване работа в София. Но няколко месеца след уволнението избухна Балканската война. До 1918 година той прекара из казарми, на походи и по бойни полета. А като се прибра у дома си на село, видя се глава на петчленно семейство, съвършено обедняло без неговите странични доходи от зидарлъка. Парите бяха обезценени, животът беше променен, всичко беше поскъпнало, хората се гледаха овълчени — едни ръмжеха, защото войната беше ги оголила, те искаха възмездие и справедливост, а други бяха забогатели и бяха готови със зъби и нокти да бранят онова, което бяха награбили в тила. Имаше много нови богаташи, приказваше се вече за милионери. В чаршията правеха вече нови сгради, отваряха магазини и кръчмарници. Центърът на селото и особено частта към гарата заприличваше вече на малка паланка.

Наскоро след войната на Ило се роди още един син — Борис. Зейнаха шест гърла. А килограм пшеница стигна до петнайсет лева. Какви ли занаяти не промени Ило, къде ли не си троши главата Около септемврийските събития през 1923 година го задържаха за известно време като комунист. През април 1925 година разкриха конспирация. В тази конспирация беше замесен и той. Арестуваха го, биха го в полицията, съдиха го с други негови другари и го осъдиха. В затвора прекара цяла година.

Ило, който на глед беше студен и необщителен човек, обичаше да мечтае за бъдещето. Усамотен, през часовете на почивките или вечер след работа, захапал късото дървено цигаре, той мислеше за онова време, когато на земята ще възтържествува социализмът. Тогава хората няма да се гризат като кучета за шепа трохи, тогава всички ще бъдат сити, добри и трудолюбиви. Как ще бъде нареден животът тогава и къде ще бъде той, ако доживее, какво място е отредено за такива като него?

Ило не беше скъперник, но ценеше парите, защото цял живот беше се борил със сиромашията. На децата си много рядко даваше по някое левче, за да си купят по нещо. „Да не се учат!“, казваше той строго, когато майка им се застъпваше за тях. И тъй като той не отстъпваше и дори не повтаряше приказката си, тя го гледаше и клатеше глава:

— Характер!

Но когато веднъж Борис му довери, че партийната група събира пари, защото трябват средства, за да поведе по-организирана борба, Ило, който току-що беше хванал по-големичка сума от продажба на картофи, не каза нито думичка, отдели половината от парите и му ги даде.

Борис погледна банкнотите:

— Всичките ли? — удиви се той.

— За партията и тия са малко — отвърна Ило сухо и кривна настрана, за да не се разправя повече.

Зидар, каменар, земекоп, варджия, хамалин, той работеше все тежка убийствена работа. С двете нивички и с малката градина се занимаваха жените и дечурлигата. Той беше свикнал с тежката физическа работа и се гордееше именно, че работи такава тежка физическа работа. Не се отбиваше вечер в кръчмата и не обичаше, както казваха, да подкрепя силите си с ракия. Но веднъж или два пъти в година, при някакъв по-особен случай и при изключително настроение, Ило се напиваше до оскотяване. Напиваше се обикновено след тежката целодневна работа, връщаше се у дома си късно след полунощ, будеше всички, за да му стоят прави и да му служат, гледаше ги наежено, махаше с ръка, като че се мъчеше да улови шепа въздух, и викаше периодически с пресипнал глас:

— Мръсен свят! Дайте го тук! Ще го подпаля!

Той повтаряше това, докато да грохне съвсем, да легне и да заспи дълбок, продължителен сън, сякаш си отспиваше за всички минали дни и нощи. Като се събудеше, трезвен и недоволен от себе си, той се срамуваше да погледне жена си и майка си и ако се случеше да го запитат за нещо, което нямаше нищо общо с напиването му, той навеждаше глава и казваше:

— Ама че се наредих!… Е, няма що — това влиза в човещината…

Децата си той оставяше да се развиват свободно, И макар че беше много строг, никога не ги биеше. „Шибай човека по ума, а не по гърба“, казваше той… „И добичето разбира от дума, та детето ли…“