Георги Караславов - Танго

Такива сложни и тежки мисли разкъсваха душата на Лиляна.

Отначало беше много лошо. Майка й постоянно плачеше. Сетне се поуспокои. Но тя така въздишаше час по час, така отчаяно клатеше глава, така понякога скубеше косите си, като стенеше, че това, според Лиляна, беше още по-тежко. Баща й все говореше за помилване, за амнистия и от неговите приказки всички в къщи се оживяваха. Но това беше за късо време. Защото дори когато се тъкмяха да отиват на свиждане и събираха всичко, каквото имаха за ядене, никой не знаеше дали вече той не е мъртъв.

Общият страх и тревогата на родителите й и на сестрите й бяха пронизали цялото тяло на девойката. Тя посърна, отслабна и очите й се вторачваха грижовно в хората Тя стана сериозна и разсъдлива не за годините си. Рядко излизаше на улицата да се заиграе, защото все й се струваше, че именно ако играе, те, фашистите, могат да затрият батко и. И уроците си тя учеше с голяма мъка, защото когато четеше, буквите галопираха пред погледа й, а в ума й се въртеше той — нейният мил и незабравим батко. И се случваше така, че тя, силната ученичка, тя, най-паметливата в цялото училище, тя прочиташе по две страници, а не запомняше нито ред. На софрата, като всички, сядаше без охота и ядеше по принуждение. Майка й я гледаше строго и я гълчеше. „Яж де, какво такава само мляскаш! — сърдеше се майката. — Я на какво си заприличала!“ Като се върнеше от училище, Лиляна се спотайваше в някоя от стаите и уж четеше, а всъщност мислеше за осъдените на смърт. Мъчеше се да си представи как живеят там в затвора.

Веднъж я водиха на свиждане, но тогава не ги пуснаха. Предадоха само храната, и то след големи молби. Тогава тя за пръв път видя затвора. Високите каменни стени я удивиха. Извънредно интересни бяха куличките по ъглите. От тесните прозорчета на тези кулички наблюдаваха войници. Те пазеха да не избяга някой от затворниците. Те пазеха и батко й. А той беше вътре в голямото сиво здание. Тя се мъчеше да си представи малката му стаичка, леглото му, храната му, мъката по свободата, по селото, по родната къща. И винаги, когато се замисляше как той седи самотен, като затворника от картинката в една стара читанка, и колко му е мъчно за всичко, как въздиша и гледа през малкото прозорче само късче небе, на нея й ставаше жално, тя започваше да преглъща често-често и след това заплакваше мълчаливо и задавено.

Преди да го затворят, батко й беше обикновен селски ергенин. Закачаше се с момите като всички ергени, лудуваше по хората, работеше, както работеха всички от тяхното семейство. Тогава Лиляна гледаше на него като на обикновен батю и нищо друго. Но него го арестуваха, той изчезна от къщата и от селото, и хората в цялата околност изведнъж заговориха за арестуваните — за него и за неговите другари. При съденето писаха и вестниците. И след присъдата писаха. И изведнъж той, селският ергенин, когото тя смяташе като всички други ергени и като всички хора и когото обичаше само като свой батю, той изведнъж порасна в нейната представа и неочаквано и за самата нея стана голяма и важна личност. Сигурно е бил много страшен, щом го осъдиха на смърт. Като Левски. И тя се учудваше, че тъкмо когато си е бил тук и когато е вършил най-страшните и опасни работи, тя нищо не е подозирала… И колкото повече време минаваше, откак го бяха арестували, толкоз за нея той ставаше по-забележителен и недостижим… Казваха, че в селото имало още много комунисти. Но тях не ги арестуваха. Батко й ще да е бил най-важният, щом не само че го арестуваха, но го и осъдиха на смърт…

Много неща Лиляна не можеше да си обясни самичка. И тя се вслушваше във всички разговори, за да долови някоя интересна приказка. Родителите й я знаеха за умна, предпазлива и съобразителна и поради това говореха открито по общите политически въпроси. Но понякога си шушукаха. Ето, това шушукане се мъчеше да долови Лиляна. Тъкмо там, според нея, беше най-интересното, което и тя искаше да знае. В къщи постоянно се говореше за войната между Германия и Съветския съюз. Бащата следеше внимателно настъплението на Червената армия и казваше, че ако това настъпление продължи с още по-голяма сила, животът на Юрдан ще бъде спасен. Но ако войната там се затегне, тогава… Бащата не се доизказваше, той само махаше отчаяно с длан, но всички разбираха какво означаваше това. И Лиляна си купи карта на Източния фронт. Сега най-големите битки там се водеха за Сталинград. И вестниците само за него пишеха. Лиляна гледаше малката точица на десния бряг на Волга и мислеше. Ако падне Сталинград, това означава, че животът на батко й е застрашен. Ако не падне, това значи, че положението на батко й се подобрява. И от ден на ден тя ставаше все по-нетърпелива. Защо Червената армия не настъпва по-бързо? Лиляна очерта цялата линия на фронта и беше си внушила, че ако германците стигнат до Каспийско море, ще бъде много лошо. Поради това тя знаеше точно на какво разстояние е фронтът от Астрахан…