Любен Дилов - Звездните приключения на Нуми и Ники (Фантастичен роман за деца и подобни на тях същества)

— Да, а като си помисля нещо хубаво, все не го чуваш! — укори я Ники.

Гукането на Короторо се усили и прекъсна кавгата им.

— Казва ли нещо, или само така си гука? — заинтересува се момчето.

Нуми се заслуша в пеенето на Короторо. После бавно запревежда:

— Сега аз пея ви за свободата… За свободата на танцуващ аз ви пея. И за свободата аз ви пея, да пееш под звездите… Тук нещичко не разбрах. Така! И пея още аз за правото да танцуваш и под Дневната звезда, майката на всички светове.

— Е, това не е вярно — вметна Николай. — Всеки свят си има своя майка-звезда.

Все така унесен в ритъма на думите и танца си, Короторо не ги чуваше. Той направи един плавен и, колкото и учудващо да бе за дебелата му снага, доста изящен кръг обратно около пирамидката. Вдигна пак ръце към звездите и загука в нова мелодия. Нуми запревежда:

Короторо бавно се отпусна на колене и замря с лице към звездите като пред бездната, която трябвало да се запълни. После се изправи и се наведе в дълбок поклон към своите спасители.

Николай изръкопляска, но момичето от Пира го спря почти гневно:

— Защо вдигаш шум? Не чу ли каква хубава песен ни изпя.

— Но аз… — смути се момчето. — И на мен ми хареса. Ние на Земята така правим, когато нещо ни хареса.

— Прави си го на Земята, тука е друга цивилизация! — показа Нуми, че също може да бъде несправедлива, като не уважава обичаите на другите.

Но Ники се позасмя, решил да я сдобри:

— Даже не една, а две! Сега почвам да разбирам, защо ония бебешори искат да му режат главата. Не разбирам обаче защо им се оставят. Защо тия беззвездни, които са такива едри и силни хора им се покоряват като овце. Я го поразпитай, че трябва и аз да си запиша нещичко за тяхната цивилизация!

Изморен от танците, Короторо седна и изпъна късичките си крачета. И прилежно загугука в отговор на въпросите, които му задаваше чуждата цивилизация:

— Беззвездните са неуки, но много добросърдечни. Те обичат да отглеждат животни и да строят къщи, и да тъгуват за звездите. Звездните им дават да ядат колкото си искат, карат ги да работят и това ги задоволява. Те им казват, че няма други светове, че това тук е единственият и най-добър свят. И че звездите принадлежат само на звездните. А аз пея на беззвездните, че това не е вярно. Че световете са много и че другите светове са по-хубави от нашия.

— Но той откъде знае това? — попита Ники, след като изслуша превода.

— Аз виждам тези други светове, щом започна да танцувам. И когато спя ги виждам.

— А не искаш ли да ги видиш истински? — запита го Нуми.

— Аз ги виждам истински — убедено отвърна Короторо.

— Не, ти ги виждаш само в мечтите си. Но ако тръгнеш с нас, ще ги видиш наистина. След малко ще дойде този, който ни доведе тук. Той може да лети по-бързо от светлината на Голямата дневна звезда и бързо ще ни отведе там. Ако искаш, заповядай с нас.

— Това истина ли е? — не повярва Короторо.

— Ще се убедиш. Той скоро ще дойде. Вече го чувам да се носи насам — отвърна Нуми и заяви на момчето от Земята, че Мало сигурно щял да пусне в себе си този храбър и добър певец.

— Ти си щура, ма! — кипна момчето. — Какво ще го правим? Първо никак не е храбър и второ…

Той щеше да каже „я го виж какъв е дебел, целия Мало може да изяде“, но се засрами, защото то щеше да прозвучи много егоистично.

— Ники, засрами се! — рече строго момичето. — Веднага се засрами, моля те! Нали ще го убият, ако остане тук?

Момичето пак не сполучи с молбата си, защото този път Николай предварително вече бе се засрамил. А певецът, който седеше заслушан към небето, в очакване на онзи, когото момичето уж чувало, внезапно рипна от тревата, сякаш наистина бе чул нещо. И весело затанцува около пирамидката.

Разбира се, сигурно бе му се сторило така, защото, ако някой можеше наистина да чуе как се носи Мало през пространствата, това навярно бе само експерименталното момиче от Пира със своите два мозъка.