Любен Дилов - Звездните приключения на Нуми и Ники (Фантастичен роман за деца и подобни на тях същества)

Нуми пак се опитваше да разговаря с него, напрегнала и двата си мозъка. И по лицето й си личеше колко силно ги напрягаше.

— Нищо не му разбирам — въздъхна тя след малко. — Пуска силни излъчвания, които много приличат на мисли и образи, но са ми съвсем непознати.

— Мисли и образи — рече презрително Ники. — Колко ли са мислите на един сом!

Сравнението му дойде неволно, но съществото действително приличаше на гигантски сом с тъпата си дъговидна паст, която по рибешки непрекъснато хапеше въздуха и водата, и с дългите мустаци. Само дето очите му бяха четири и жабешки изпъкнали. И студеното любопитство в тях сякаш се замени с враждебност.

Пак ли бе разбрало думите му това чудовище, та обидено смъкна мустаците си и ги замята по водата като плющящи камшици? Но ето че отново ги разпери заплашително. Дали все пак не беше разумно това същество? Нали и делфините съвсем приличат на животни, пък са толкова умни!

Стана му горещо и след като погледна синята точка, която показваше състоянието на въздуха, Ники предпазливо свали шлема си. Вече знаеше и сам да го прави. Пусна го да виси на гърба си, после подвикна на чудовището:

— Ей, ти там, как се казваш?

Не прозвуча много любезно, както се полагаше при среща между две същества от различни светове, но за щастие Нуми не го чу, защото в момента също сваляше шлема си. Изчака я да свърши и подхвана по-иначе:

— Ей, чуваш ли ме? Разбираш ли ме? Ето, ние така изглеждаме. И идем от друга цивилизация. Ние се наричаме хора. Тя е от планетата Пира, аз съм от планетата Земя. Вашата планета как се казва?

Мустаците отново се разклатиха, но не застрашително. По-скоро — в знак, че са чули. Страшната уста усилено почна да хапе въздуха.

— Ние сме хора — повтори още по-високо момчето. — Ние сме добри. Искаме да станем приятели с вас. Ти как се казваш?

— Стига си го питал така глупаво — обади се Нуми до него, вече не по шлемофона. — Ти защо не искаше отначало да си кажеш името, а?

И неочаквано продължи по-високо, на неразбираем език. Може би на езика на пиранци. Вярно, по мелодиката приличаше на земен език, но Ники не улови нито една позната думица. Какво ли му казваше пък тя? Можеше и по-умно да е, но съществото пак само и помаха с мустаците си.

— Аз не ти разбирам нищо, искаш то да те разбере — рече и той след като тя свърши. — Тук трябва да дойде специална експедиция. С всякакви апарати и дълго да се занимава с тях, може и години да трае.

Мустаците-антена се разклатиха в знак на съгласие.

— Питай Мало къде се намира тази планета и кажи после на вашите.

— Сигурно е много далеч от нас — отвърна малодушно момичето. — Ние и под пространството минавахме.

— Няма значение. Ще дойдат, когато могат. И ти ще бъдеш първият човек от вашата цивилизация, който е виждал същество от друга планета. Пък аз ще бъда първият на Земята. Чакай, трябва да го продиктувам! Ти си добре с твоя мозък, но ние ще има още дълго да се мъчим с химикалките и магнитофоните.

Той надяна шлема си и почна да разказва на записния апарат в него:

— Дъното на морето е покрито с разноцветни водорасли. Те служат за храна на малките същества. А по-големите се хранят с по-малките, като им отхапват задната половина. Накрая видяхме и може би най-голямото същество. Само мустаците му имат повече от два метра, но сигурно не са мустаци, защото се втвърдяват и заприличват на антени. Устата му е също грамадна и има два реда страшни зъби, което показва, че е хищник. Но нали и човекът има зъби. Нуми казва, че притежавало качества на мислещо същество. Мозъкът му излъчвал някакви образи, но тя не успя да ги разгадае. Има четири очи и непрекъснато отваря и затваря устата си, сякаш се опитва да ни каже нещо. Прилича на нашия сом, но е по-голямо и от акула. И всички, до най-малките, изглежда са от същия вид. Въпреки това се ядат един други, не както при земните животни, които, когато са от един вид, не се нападат помежду си. По-скоро като при хората, защото те също са от един вид, а още и винаги досега са се убивали. Ние хората сме от вида хомо сапиенс, което ще рече: разумен човек, А тези същества тук непрекъснато се хапят едно друго и приличат на сомове. Ето защо, аз, Николай Лудогорски от планетата Земя, кръщавам вида им СОМО ХАПИЕНС. Ние с момичето Нуми от цивилизацията Пира…

Тук диктовката се прекъсна, защото сомо хапиенсът прибра внезапно своите необикновени мустаци и изчезна заедно с тях под водата. Сякаш бе чакал само да си получи името, та да си отиде.