Виктор Пелевин - Върколашки метаморфози

Стиховете ми беше най-мъчно да ги горя: така и не ги бях показала на никого. Но какво да се прави — тайнственият Пиздец беше прекалено зает. Оставаше ми само една задача, която вече наближава края си (тъкмо затова разказът ми минава от миналото към настоящето). Същата задача, която преди дванайсет века ми възложи Жълтия господин. Трябва да разкрия на всички лисици как да стигнат до свободата. Всъщност вече почти го направих — остана само да събера всичко казано в проста и ясна инструкция.

Вече казах, че лисиците сами си внушават илюзията за този свят чрез опашките си. Символично това е знакът уроборус , около който съзнанието ми се върти толкова векове, доловило великата тайна, която е скрита в него. Змията си е захапала опашката…

Неразрушимата връзка между опашката и съзнанието е фундаментът, на който се гради светът, такъв, какъвто го познаваме. Нищо не може да се вмъкне в този причинно-следствен пръстен и да го разкъса. Освен едно нещо. Любовта.

Ние, плътениците, превъзхождаме хората много и в много. Но също като тях ние почти не познаваме истинската любов. Затова тайният път за изход от този свят е скрит от нас. А той е толкова лесен, че направо не е за вярване: можеш да скъсаш веригата на самохипнозата просто с едно умствено движение.

Сега ще предам това ненадминато учение с надеждата, че то ще помогне за освобождаването на всички, които имат сърце и опашка. Тази техника, изгубена в дълбоката древност, я открих наново аз, лисицата Ай Хуй, за благото на всички същества при обстоятелствата, описани в тази книга. Ето пълното изложение на тайния метод, известен в древността като „опашката на пустотата“.

1. Отначало плътеникът трябва да постигне що е това любов. Светът, който по инерция създаваме ден след ден, е пълен със зло. Но ние не можем да разкъсаме порочния кръг, понеже не умеем да създаваме нищо друго. Любовта има съвсем различна природа и именно затова е толкова малко в живота ни. По-точно, животът ни е такъв именно защото в него няма любов. Онова, което хората мислят за любов, в повечето случаи е телесно привличане и родителски инстинкт, умножени по социалното тщеславие. Плътенико, не се уподобявай на безопашатата маймуна. Помни кой си!

2. Когато плътеникът постигне що е любов, той може да напусне това измерение. Но преди това трябва да си уреди сметките: да се отблагодари на онези, които са му помогнали в пътя му, и да помогне на онези, които се нуждаят от помощ. После плътеникът трябва десет дни да пости и да мисли за непостижимата тайна на света и за безкрайната му красота. Освен това плътеникът трябва да си припомни злите си дела и да се покае за тях. Трябва да си спомни поне десет свои най-зли деяния и да се разкае за всяко. При това от очите на плътеника поне три пъти трябва да бликнат искрени сълзи. Тук не става въпрос за глупава сантименталност — плачът прочиства психическите канали, които ще се задействат на третия етап.

3. Щом описаната подготовка приключи, плътеникът трябва да изчака деня след пълнолунието. В този ден трябва да стане рано сутринта, да се умие ритуално и да отиде на усамотено място, където няма да го види никой човек. Там трябва да си настръчи опашката и да седне в поза лотос. Ако не можете да седите в поза лотос, не е проблем — можете да седнете на някой пън или да си донесете стол. Важното е гърбът да е изправен и опашката да достигне пълната си дължина. После правите няколко дълбоки вдишвания и издишвания, пораждате в сърцето си максимално силна истинска любов, извиквате високо името си и отпращате тази любов в опашката, възможно по-надолу.

Всеки плътеник веднага ще разбере какво означава да отпратиш любовта в опашката си. За всеки плътеник обаче това е толкова немислимо и излизащо от рамките на всички конвенции, че сигурно всички ще ме сметнат за луда. Въпреки това всичко е точно така — тъкмо оттук минава тайният път към свободата. Ще стане приблизително това, което става, когато мехурче въздух попада във водещ към сърцето кръвоносен съд. И това ще е достатъчно да спрем мотора на самовъзпроизвеждащия се кошмар, в който се лутаме от началото на времето.

Ако зародената в сърцето любов е истинска, след вика ви опашката ви за секунда ще спре да създава този свят. Тъкмо тази секунда е мигът свобода, който е повече от достатъчен, та завинаги да напуснете пространството на страданието. И щом тази секунда настъпи, плътеникът ясно ще осъзнае какво трябва да прави по-нататък.