• Пожаловаться

Орсън Кард: Ксеноцид

Здесь есть возможность читать онлайн «Орсън Кард: Ксеноцид» — ознакомительный отрывок электронной книги совершенно бесплатно, а после прочтения отрывка купить полную версию. В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Орсън Кард Ксеноцид

Ксеноцид: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Ксеноцид»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Орсън Кард: другие книги автора


Кто написал Ксеноцид? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Ксеноцид — читать онлайн ознакомительный отрывок

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Ксеноцид», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Не можеш да пишеш по една статия на час. Трябва да спиш, да се храниш.

— Само ми губиш времето с приказки. Изчезвай, Якт.

— Ако знаех, че спасяването на една планета от гибел означава да се върна към девствеността си, никога нямаше да се съглася да участвам.

Това бе само наполовина шега. Напускането на Трондхайм бе трудно решение за цялото семейство — дори за нея, въпреки че щеше да види отново Ендър. Децата вече бяха пораснали (почти) и виждаха в пътуването голямо приключение. Плановете им за бъдещето не бяха свързани с някое определено място. Никой от тях нямаше да става моряк като баща им; всички ги очакваше кариера на учени, живот сред публични речи и самотни разсъждения, като на майка им. Можеха да водят този тип съществуване с еднакъв успех където и да е по света. Якт се гордееше с тях, макар да изпитваше известно разочарование, че той ще е последният от седем поколения, кръстосвали моретата на Трондхайм. А сега заради нея и той се беше отказал от морето. Напускането на Трондхайм бе най-голямата жертва, която тя можеше да поиска от него, и той се беше съгласил, без да се двоуми.

Може би един ден щеше да се върне и тогава океанът, ледовете, бурите, рибите, невероятно приветливите зелени летни ливади пак щяха да са там. Ала екипажа му нямаше да го има; вече го нямаше. Мъжете, които бе познавал по-добре от собствените си деца, по-добре от жена си — тези мъже вече бяха с по петнайсет години по-стари, а когато се върне, ако изобщо се върнеше, щяха да са минали още четирийсет години. Тогава на корабите щяха да работят внуците им. Нямаше да знаят името Якт. Той щеше да е за тях един чуждоземен корабопритежател, слязъл от космоса, не моряк с ръце, миришещи на риба. Нямаше да е един от тях.

Затова, когато се оплакваше, че Валънтайн не му обръща внимание, когато я подкачаше за нейната неотзивчивост по време на пътуването, в думите му се криеше нещо повече от капризите на застаряващ съпруг. Независимо дали го изразяваше нарочно, или неволно, тя разбираше скрития смисъл на оплакванията му: „След всичко, което сторих за теб, няма ли и ти да ми дадеш нещо?“

И беше прав — тя работеше повече, отколкото трябваше. Жертваше повече от необходимото, като изискваше същото и от него. Успехът на това пътуване не зависеше от броя на подривните статии, публикувани от Демостен, а от това, колко хора четяха и вярваха в онова, което тя пишеше, и колко от тях започваха да мислят, да говорят и да действат като врагове на Междузвездния конгрес. Може би по-важна бе надеждата, че някои представители на бюрократичната система на Конгреса ще започнат да изпитват по-големи симпатии към човешкия род и ще разчупят влудяващото единодушие в тази институция. Някои със сигурност щяха да се променят, щом прочетат писанията й. Не много, но може би достатъчно. И може би това щеше да стане навреме, за да предотвратят унищожението на планетата Лузитания.

Ако не, тя и Якт и всички, които бяха жертвали толкова много, за да дойдат с тях, щяха да стигнат Лузитания точно навреме, за да й обърнат гръб и да избягат (или да бъдат унищожени заедно с всичките й останали обитатели). Напрегнатостта на Якт, желанието му да прекарва с нея повече време не бяха неразумен каприз. Неразумно бе да се затваря така в себе си, да се стреми да използва всяка минута за писане на пропагандни материали.

— Ти подготви бележката за вратата, аз ще се погрижа да не останеш сам в каютата.

— Жено, караш сърцето ми да пляска като умиращ калкан.

— Такъв си ми романтик, когато заговориш като рибар!

Децата добре ще се посмеят, като научат, че не можеш да изтраеш и три седмици, без да ме вкараш в леглото си.

— Те носят нашите гени. Би трябвало да ни насърчават да запазим плодовитостта си и във втория си век.

— Аз карам вече четвъртото си хилядолетие.

— Кога, о, кога да те очаквам в покоите си, старице моя ненагледна?

— След като изпратя тази статия.

— И кога ще стане това?

— По някое време, след като се пръждосаш оттук и ме оставиш на мира.

С дълбока въздишка, по-скоро театрален жест, отколкото израз на искрено разочарование, той се отдалечи по постлания с мек килим коридор. След миг се чу трясък и вик на болка. Престорен вик на болка, разбира се — още първия ден на борда той бе ударил главата си в металната греда на края на коридора, но всичките му останали сблъсъци оттогава бяха нарочно, за да разсмива останалите. Никой не се смееше на глас, разбира се — това бе правило в семейството, никой да не се смее, когато Якт върши маймунджилъците си, — но пък и той не се нуждаеше от допълнително насърчаване. Сам се забавляваше с хрумванията си; един мъж не може да бъде моряк и водач на други мъже, ако не умее сам да си намира занимания. Доколкото бе известно на Валънтайн, тя и децата бяха единствените човешки същества, от които той имаше нужда.

Читать дальше

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Ксеноцид»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Ксеноцид» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Орсън Кард: Играта на Ендър
Играта на Ендър
Орсън Кард
Орсън Кард: Следотърсачът
Следотърсачът
Орсън Кард
Орсън Кард: Сянката на Ендър
Сянката на Ендър
Орсън Кард
Орсон Кард: Ксеноцид
Ксеноцид
Орсон Кард
Отзывы о книге «Ксеноцид»

Обсуждение, отзывы о книге «Ксеноцид» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.