• Пожаловаться

Орсън Кард: Ксеноцид

Здесь есть возможность читать онлайн «Орсън Кард: Ксеноцид» — ознакомительный отрывок электронной книги совершенно бесплатно, а после прочтения отрывка купить полную версию. В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Орсън Кард Ксеноцид

Ксеноцид: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Ксеноцид»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Орсън Кард: другие книги автора


Кто написал Ксеноцид? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Ксеноцид — читать онлайн ознакомительный отрывок

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Ксеноцид», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Може би, помисли си Хан Фейдзъ, ала за онези, които чуваха боговете, следването на Пътя бе много по-лесно; защото всяко отклоняване им причиняваше ужасни страдания. Обикновените хора бяха свободни, можеха да се отклонят от Пътя и да не почувстват болка заради това с години. Онези, които чуваха гласа на боговете, не можеха да го напуснат и за миг.

— Обещай.

„Ще го направя. Обещавам“ — помисли си той. Ала не успя да изрече тези думи на глас. Не знаеше защо, но нещо у него се противеше.

В тишината, докато тя чакаше отговора му, по чакъла пред входната врата на къщата се чу звук от тичащи крака. Това можеше да е само Цинджао, връщаща се от градината на Сун Чаопи. Само на нея бе разрешено да тича и да вдига шум в тези дни на мълчание. Те зачакаха, знаеха, че детето ще дойде първо да види майка си.

Вратата се плъзна почти безшумно. Дори Цинджао бе повлияна от атмосферата на траур. Но макар че стъпваше на пръсти, тя сякаш танцуваше, припкаше едва ли не в галоп. Не притисна болната в прегръдките си — помнеше този урок, макар че ужасната синина вече бе изчезнала от лицето на Дзян Цин; преди три месеца Цинджао беше прегърнала майка си и бе счупила челюстта й.

— Преброих двайсет и три бели шаранчета в потока в градината — изчурулика Цинджао.

— Толкова много…

— Струва ми се, че нарочно се показваха, за да ги видя. За да ги преброя. Никой не искаше да остане незабелязан.

— Обичам те — прошепна Дзян Цин.

Хан Фейдзъ чу нова промяна в гласа й — лек звук като от пукане, сякаш от гърлото й излизаха мехурчета.

— Мислиш ли, че като съм видяла толкова много шаранчета, означава, че боговете ще говорят и на мен? — попита Цинджао.

— Ще се моля на боговете да ти говорят.

Дишането на Дзян Цин стана накъсано. Хан Фейдзъ коленичи и се вгледа в жена си. Очите й се бяха разширили, в тях се четеше ужас. Мигът бе настъпил.

Тя раздвижи устни. „Обещай“ — искаше да каже, макар че вече не можеше да издаде звук.

— Обещавам — каза Хан Фейдзъ.

Дишането й секна.

— Какво ти казват боговете, когато ти говорят? — попита нищо неподозиращата Цинджао.

— Майка ти е много уморена — каза Хан Фейдзъ. — Остави я.

— Ама тя не ми отговори. Какво казват боговете?

— Споделят тайни. Никой, който ги чуе, няма право да ги издава.

Цинджао кимна. Отстъпи назад, сякаш се канеше да си тръгне, но спря.

— Мога ли да те целуна, мамо?

— Леко по страната — отвърна Хан Фейдзъ.

На Цинджао, дребничка за четиригодишно момиченце, не й се наложи да се навежда много, за да допре устни до лицето на майка си.

— Обичам те, мамо.

— Остави ни сега, Цинджао — настоя Хан Фейдзъ.

— Ама мама не ми отговори, че и тя ме обича.

— Каза го по-рано. Не помниш ли? Сега е много уморена и отслабнала. Тръгвай.

Той изрече последните думи достатъчно строго, така че Цинджао излезе, без да задава повече въпроси. Едва след като тя затвори вратата, Хан Фейдзъ си позволи други чувства освен любов към нея. Той коленичи до тялото на Дзян Цин и опита да си представи какво се случваше с нея в момента. Душата й бе излетяла и вече беше на небето. Духът й щеше да се забави повече; може би щеше да остане в тази къща, ако наистина тук е била най-щастлива приживе. Суеверните вярваха, че всички духове на мъртвите са опасни, и оставяха талисмани, за да ги държат далеч. Онези, които следваха Пътя обаче, знаеха, че духът на един добър човек никога не може да предизвика пакости или злини, защото добрината им произлизаше от любовта на духа им към съзиданието. Духът на Дзян Цин щеше да носи благополучие на дома години занапред, ако избереше да остане.

Ала въпреки че опитваше да си представи душата и духа й според учението на Пътя, една частичка от сърцето му с мъчителна студенина чувстваше, че единственото, останало от Дзян Цин, е това крехко, съсухрено тяло. Тази нощ то щеше да изгори като суха хартия и от нея нямаше да остане нищо освен спомена в сърцето му.

Дзян Цин бе права. Без нея той вече започваше да се съмнява в боговете. И те го забелязваха — нищо не им убягваше. Изведнъж той почувства непреодолимо желание да извърши ритуала на пречистване, докато не се освободи от всички нечестиви мисли. Дори сега те не можеха да го оставят ненаказан. Дори сега, пред смъртното ложе на жена му, боговете настояваха да засвидетелства почитта си към тях, преди да е пролял и една сълза за нея.

Отначало той помисли да го отложи, да остави ритуала за по-късно. Беше се научил да го забавя с цял ден, без да показва вътрешните си терзания. Можеше да го стори и сега, но само ако затвори напълно сърцето си. Нямаше смисъл. Истинската тъга можеше да дойде едва след като задоволи боговете. Затова, коленичил на пода, той започна ритуала.

Читать дальше

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Ксеноцид»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Ксеноцид» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Орсън Кард: Играта на Ендър
Играта на Ендър
Орсън Кард
Орсън Кард: Следотърсачът
Следотърсачът
Орсън Кард
Орсън Кард: Сянката на Ендър
Сянката на Ендър
Орсън Кард
Орсон Кард: Ксеноцид
Ксеноцид
Орсон Кард
Отзывы о книге «Ксеноцид»

Обсуждение, отзывы о книге «Ксеноцид» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.