Орсън Кард - Ксеноцид

— Заслужила е също така правото да чуе новините.

До лицето на Джейн на дисплея се появи и ликът на Ела. Хан Фейдзъ веднага се досети, че това е ксенобиоложката, която изследваше генетичните проби, събрани от Сиванму. Сигурно имаше някакъв напредък.

Той се наведе, протегна ръка, разтърси крака на заспалото момиче. Тя се размърда. Протегна се. Сетне, след като явно си спомни задълженията си, подскочи като на пружина.

— Успала ли съм се? Какво има? Прости ми, че съм заспала, господарю Хан.

В объркването си тя понечи да се поклони, но Хан Фейдзъ не й позволи.

— Джейн и Ела ме помолиха да те събудя. Искат да чуеш нещо.

— Първо ще ви кажа — започна Ела, — че онова, на което се надявах, е вярно. Генетичните промени са нескопосано направени и се откриват лесно. Разбирам много добре защо Конгресът не допуска на Път да работят истински генетици. Генът за ОКР не е на нормалното си място, затова не е бил открит навремето. Действа обаче като обикновения ОКР ген. Много лесно може да се лекува, без да се засягат гените, които дават на богоизбраните уникалните им интелектуални способности. Вече създадох бактериален носител, който, ако се инжектира, ще достигне половите клетки на индивида и ще премахне гена за ОКР, без да засяга останалата част от генома. След това носителят бързо ще се разгради. Конструиран е на базата на една обикновена бактерия, която може би се използва в някои лаборатории на Път за лечението на други имунни и наследствени заболявания. Така всички богоизбрани, които искат децата им да нямат обсесивно-компулсивно разстройство, ще могат да го направят.

Хан Фейдзъ се изсмя:

— Аз съм единственият на тази планета, който би искал тази бактерия. Богоизбраните не се самосъжаляват, те се гордеят с маниите си. Те им дават почит и власт.

— Да ти кажа тогава другото, което открихме. Един от асистентите ми го забеляза, един пекенинос на име Глас. Признавам, че не обръщах голямо внимание на това изследване, тъй като е, общо взето, елементарно в сравнение с това за Десколадата.

— Няма нужда да се извиняваш. Благодарни сме ти за всеки израз на внимание. Дори това не сме заслужили.

— Е, добре. — Ела изглеждаше смутена от думите му. — Както и да е. Глас забеляза, че всички проби, изпратени от вас, могат да се групират в две категории — на богоизбраните и на небогоизбраните. Всички освен една. Проведохме сляп тест и едва след това проверихме пробите в списъка с имената. Всички богоизбрани носят изменения ген. Всички проби без него са на хора от списъка на небогоизбраните.

— Каза, че има едно изключение.

— То ни изненада много. Глас е много последователен, има търпението на дърво. Сигурен беше, че това изключение трябва да е методическа грешка или грешка в интерпретацията на данните. Провери го няколко пъти и накара и други асистенти да го повторят. Няма никакво съмнение. Единственото изключение очевидно представлява мутация на гена за богоизбраните. Естествена липса на ОКР със запазване на другите способности, създадени от генетиците на Конгреса.

— Значи този човек вече е такъв, каквито трябва да станат богоизбраните след вкарването на твоя носител.

— Има някои мутации, чиято роля още не знаем, но те нямат нищо общо с ОКР или повишените интелектуални способности. Не са свързани и с никой жизнен процес, така че това лице е способно да дава здраво поколение, в което тази черта да се запази. Всъщност ако гореспоменатото лице се свърже с човек, лекуван с нашия носител, децата му със сигурност ще наследят гените за повишени умствени способности без никаква опасност от ОКР.

— Какъв късмет — съгласи се Хан Фейдзъ.

— Кой е този човек? — поинтересува се Сиванму.

— Ти, Сиванму — отвърна Ела.

— Аз ли?

Хан Фейдзъ обаче не се изненада.

— Ха! — възкликна. — Трябваше да се досетя! Нищо чудно, че усвояваш знанията не по-бавно от собствената ми дъщеря. Нищо чудно, че даваш полезни идеи, макар че почти не познаваш тематиката на въпросите. Ти си истинска богоизбрана, Сиванму, с тази разлика, че единствена сред нас си свободна от оковите на ритуалите за пречистване.

Сиванму отвори уста да отговори, но вместо това от очите й рукнаха сълзи.

— Никога вече няма да ти позволя да се отнасяш към мен като към по-високопоставен — продължи Хан Фейдзъ. — Отсега нататък ти не си слугиня в дома ми, а моя ученичка, моя млада колежка. Нека другите мислят за теб каквото щат. Ние знаем, че ти си способна като всички останали.