Орсън Кард - Ксеноцид

— Брат ти е там.

Той нямаше намерение да я остави да се представя за пълна алтруистка.

— Да, и двамата имаме близки там. И двамата имаме причини да запазим пекениносите от унищожение. И двамата знаем, че Ендър е занесъл Царицата на кошера в твоя свят, така че, ако Междузвездният конгрес постигне своето, две космически нации ще бъдат унищожени. Залозите са твърде големи и аз вече правя всичко, което е по силите ми, за да спра флотилията. И така, ако няколко часа, прекарани с теб, ще ми помогнат, може би си струва да жертвам част от времето, определено за писане. Нямам обаче намерение да загубя нито минута в опасения дали ще те засегна, или не. Така че, ако смяташ да ми се противопоставяш, можеш да си останеш със здраве и да ми дадеш възможност да си върша работата.

— Андрю каза, че си най-добрият човек, когото някога е познавал.

— Тази представа си е създал, преди да ме види как отглеждам три невъзможни варварчета. Както разбирам, майка ти има шест.

— Точно така.

— И ти си най-големият.

— Да.

— Лошо. Родителите често допускат най-тежките си грешки с първото дете. Тогава знаят най-малко и се опасяват най-много, така че вероятността да грешат е най-голяма и най-упорито вярват, че са прави.

На Миро никак не му хареса тази жена да си вади такива прибързани заключения за майка му.

— Тя изобщо не е като теб.

— Разбира се. — Валънтайн се наведе напред. — Е, реши ли?

— Какво да реша?

— Ще работим ли заедно, или ще зарежеш трийсет години от човешката история на произвола на съдбата?

— Какво искаш от мен?

— Новини, разбира се, факти, които не мога да изтегля от компютъра.

— Новини за какво?

— За теб. За прасенцата. За теб и прасенцата. Цялата тази история с Лузитания и флотилията започна с теб и тях все пак. Защото вие се намесихте в техния…

— Ние само им помогнахме.

— О, пак ли се изразих неподходящо?

Миро я изгледа гневно. Макар да съзнаваше, че има право — той наистина бе прекалено докачлив. Думата „намесвам се“, употребена в научно изказване, носеше почти неутрално значение. Означаваше, че той е предизвикал промени в културата, която е изучавал. И ако от това имаше отрицателни последици, те бяха само защото бе изоставил научната си безпристрастност — бе започнал да се отнася с пекениносите като с приятели. Затова определено носеше вина. Не, не вина — той се чувстваше горд, че е извършил този преход.

— Доизкажи се — подкани я той.

— Това се случи, защото ти наруши закона и прасенцата започнаха да отглеждат амарант.

— Вече не.

— Да, каква ирония, нали? Десколадата се разпространи и унищожи всички сортове амарант, които сестра ти създаде за тях. Така твоята намеса остана без последици.

— Напротив — възрази Миро. — Те започнаха да се ограмотяват.

— Да, знам. И нещо повече, те избират. Какво да учат и какво да правят. Ти им дари свобода. И аз одобрявам с цялото си сърце постъпката ти. Само че моята задача е да опиша историята ти за хората от Стоте свята, а те може и да не видят нещата в тази светлина. Затова искам да ми разкажеш точно защо и как наруши закона и се намеси, в света на прасенцата и защо правителството на Лузитания предпочете да се опълчи срещу Конгреса, вместо да те изправи на съд за престъпленията ти.

— Андрю вече ти го е разказал.

— И аз вече писах за това, в общи линии. Сега искам личната ти гледна точка. Искам човечеството да опознае прасенцата като равни същества. И теб също. Искам да те опознаят като личност. Ако е възможно, да те харесат. Тогава Лузитанската флотилия ще се покаже в истинската си светлина — чудовищна, безполезна реакция срещу заплаха, която никога не е съществувала.

— Тази флотилия носи ксеноцид.

— Така твърдя и аз в материалите си.

Той не можеше да понася повече самодоволството й. Не можеше да търпи тази непоклатима самоувереност. Затова се наложи да й противоречи, а единственият начин да го стори бе да изрази няколко идеи, които не се бяха оформили много добре в главата му. Идеи, които още пораждаха известни съмнения.

— флотилията е също така и акт на самозащита.

Това постигна желания ефект — тя млъкна и вдигна въпросително вежди. Проблемът сега беше, че трябваше да обясни какво е имал предвид.

— Десколадата — добави той — е най-опасната форма на живот, съществувала някога.

— Решението е карантина, не изпращане на войски, въоръжени с ДМ устройството, с което могат да превърнат Лузитания в прах!

— Толкова ли си сигурна!