Орсън Кард - Сянката на Ендър

Ахил е този, който знае да обича. Аз съм този, който не знае.

Бийн се приближи до ръба на дока и се огледа отвъд канала. Ниско над водата бе паднала мъгла. На отсрещния бряг светлините на Буумпиес Страат блещукаха като новогодишни лампички. Вълните се плискаха като малки целувчици о подпорите.

Той се загледа в реката под нозете си. Нещо се люшкаше върху вълните и се удряше в пристана.

Известно време Бийн го гледаше, без да разбира. Но после осъзна, че от първия миг знае какво е това, просто не искаше да го повярва. Беше Поук. Мъртва. Бе станало точно както се опасяваше Бийн. Всички на улицата щяха да повярват, че Одисей е виновен за убийството, макар нищо да не можеше да се докаже. Бийн бе прав за всичко. Каквото и да ставаше между момчетата и момичетата, то нямаше силата да спре омразата и жаждата за отмъщение заради унижението.

И докато Бийн стоеше там и гледаше водата, той разбра: или трябва да разкажа какво се е случило — веднага, още в тази минута — на всички, или да реша никога да не го казвам на никого. Ако Ахил съзре и най-малкия намек, че съм видял това тази вечер, той ще ме убие без изобщо да се замисля. Ахил просто ще каже: Одисей отвръща на удара. И преди да го убие, ще каже, че отмъщава и за мен.

На Бийн му оставаше само да си мълчи. Да се преструва, че не е видял как тялото на Поук плава във водата, а луната осветява обърнатото й нагоре лице.

Тя беше глупава. Толкова глупава, че не бе успяла да прозре плановете на Ахил, толкова глупава, че изобщо да му се довери, толкова глупава, че да не ме послуша. Колкото глупав бях и аз, задето се махнах, вместо да се провикна предупредително. Може би щях да я спася, Ахил нямаше да посмее да я убие, ако знаеше, че някой го наблюдава.

Заради нея Бийн бе останал жив. Тя бе онази, която му бе дала име. Тя беше онази, която се вслуша в плана му. И сега бе мъртва заради това, а той можеше да я спаси. Да, в началото той й беше казал да убие Ахил, но в крайна сметка тя го бе избрала правилно — той бе единственият сред побойниците, който би могъл да схване всичко и да го осъществи така стилно. Но и Бийн беше прав. Ахил бе шампион на лъжата и когато бе решил, че Поук ще умре, бе започнал да трупа лъжите, които щяха да заобикалят убийството — лъжи, които щяха да накарат Поук сама да отиде там, където той можеше да я убие без свидетели. Лъжи, които щяха да му осигурят алиби в очите на по-малките деца.

Аз му се доверявах, помисли си Бийн. От самото начало го знаех какъв е, а му се доверявах.

О, Поук, бедно глупаво, мило, свястно момиче. Ти ме спаси, а аз те разочаровах.

Не съм виновен единствено аз. Тя тръгна сама с него.

Сама, за да се опита да спаси живота ми? Каква грешка, Поук — да мислиш за някого другиго, освен за себе си!

И аз ли ще умра заради нейните грешки?

Не. Аз ще умра заради собствените си тъпи грешки.

Но не тази нощ. Ахил още не бе задействал никакъв план, който да подмами Бийн да отиде някъде сам. Но оттук нататък, докато лежи буден нощем, той ще мисли за това как Ахил дебне. Как протака. До деня, в който и Бийн не цопне във водата.

Сестра Карлота се опитваше да проявява съчувствие към страданията на тези деца, още повече, че една от тях бе удушена и хвърлена в реката. Но смъртта на Поук бе още по-сериозна причина да ускори изпитанията. Все още не бяха открили Ахил — след като онзи Одисей вече бе нанесъл удар, имаше голяма вероятност „таткото“ да се укрива доста време. Затова сестра Карлота нямаше друг избор, освен да продължи с Бийн.

Отначало момчето се разсейваше и се справяше зле. Сестра Карлота не разбираше как така той се проваля на най-елементарните задачи от теста, въпреки че сам се бе научил да чете на улицата. Сигурно беше заради смъртта на Поук. Така че тя прекъсна теста и му заговори за смъртта. Обясни как сега духът на Поук е при Господ и при светците, които щяха да се погрижат за нея и да я направят по-щастлива, отколкото някога е била приживе. Той като че не прояви никакъв интерес. Единственият резултат беше, че се справи още по-зле, когато се зае със следващия етап на теста.

Е, щом състраданието не вършеше работа, строгостта можеше и да свърши.

— Не разбираш ли за какво е този тест, Бийн? — попита тя.

— Не — отвърна той. Тонът му издаваше непогрешимо продължението „и не ме интересува“.

— Ти познаваш единствено живота на улицата. Но улиците на Ротердам са само част от големия град, а Ротердам е само един град в света, пълен с хиляди такива градове. Цялото човечество, Бийн — този тест е заради него. Защото формиките…