Хенри Катнър: Призрак

— Чухте ли ме, Крокет?

— Какво? А, да… Нищо особено, просто се чувствам кофти. След смъртта на Бронсън на тази длъжност се смениха шестима и всичките се чувстваха кофти.

— Е, тук е самотно, в тази кутия под ледовете…

— И на другите бази са живели самотно. Дори и вие.

Крокет вдигна рамене. Този прост жест издаваше убийствена умора.

— Може би и аз ще си подам оставката.

— Вие… се страхувате да останете, така ли?

— Не, няма от какво да се страхувам.

— Дори от призраци?

— Призраци ли? Няколко парчета сигурно биха оживили обстановката.

— Преди да дойдете тук вие бяхте амбициозно момче. Очаквахте повишение, възнамерявахте да се жените…

— Така е.

— И какво стана? Това не ви ли интересува вече?

— Може и така да се каже — съгласи се Крокет. — Не намирам смисъл… в нищо.

— Но тестовете показват, че сте напълно здрав. Тук наистина цари нещо дълбоко депресивно, самият го усещам.

Форд млъкна. Умората, скрита в потайностите на мозъка му, бавно излизаше навън. Огледа се. Беше светло, чисто и спокойно, и въпреки това…

Той се върна към темата на разговора.

— Разгледах интеграторите. Във всяко отношение са доста интересни.

Крокет не отговори. Гледаше с празен поглед чашата с кафе.

— Във всяко едно отношение — повтори Форд. — Между другото, знаете ли какво се случи с Бронсън?

— Разбира се. Откачи и се самоуби.

— Тук ли?

— Да. И какво от това?

— Останал е неговият дух — каза Форд.

Крокет се вторачи в него, после се опъна назад; не знаеше да се смее ли, или просто да се изненада равнодушно. Реши да се изсмее, макар смехът му да не прозвуча весело.

— Значи не само Бронсън е изкукуригал.

Форд се усмихна широко.

— Да слезем да видим интеграторите — предложи той.

С едва прикрита неприязън Крокет погледна доктора в очите и започна нервно да барабани с пръсти.

— Долу ли? И защо?

— Имате нещо против?

— Дявол да го вземе, не — отвърна Крокет, — само че…

— Въздействието там е по-силно — подсказа му Форд. — Депресията ви се усилва, когато сте около интеграторите, нали?

— Да — промърмори Крокет. — И какво от това?

— Очевидно е, всички неприятности идват от тях.

— Те действат безотказно — въвеждаме въпросите и получаваме правилните отговори.

— Не говоря за интелекта им — възрази Форд, — а за чувствата.

Крокет се усмихна.

— Тези дяволски машинарии нямат никакви чувства.

— Нямат собствени, защото не могат да ги създават. Но чуйте ме, Крокет, вие работите със свръхсложна мислеща машина, мозъкът на която трябва да бъде чувствителен и възприемчив. Това е задължително условие. И вие можахте да направите този комплекс от трийсет елемента, защото се намирате в точката на равновесие на магнитните линии.

— Така ли?

— Какво ще стане, ако доближите магнит до компас? Компасът реагира по законите на магнетизма. Интеграторите реагират по… някакъв друг принцип. И се намират в точката на идеалното равновесие.

— Доколкото разбирам, вие искате да кажете, че те са се смахнали?

— Това е твърде опростено. За безумието са характерни изменчивите състояния. Мозъците на интеграторите са в равновесие, стабилизирани в определени граници и се движат по неизменните си орбити. Но те са възприемчиви, чувствителни към едно нещо и трябва да бъдат такива. Тази тяхна сила е тяхната слабост.

— Значи…

— Да сте били някога в компанията на психично болен? — попита Форд. — Не сте били, сигурен съм. Това въздейства страхотно върху впечатлителните хора. Разумът на интеграторите е много по-силно зависим от внушения, отколкото човешкият.

— Имате предвид индуцирано отвън безумие? — попита Крокет и Форд кимна утвърдително.

— По-точно, индуцирана фаза на психическо заболяване. Интеграторите не могат да копират схемата на болестта, не са способни на това. Ако вземеш чист фонодиск и изсвириш някаква мелодия, после тази мелодия може да се повтаря до безкрайност. Някои способности на интеграторите са нещо като незаписан диск, техните необикновени таланти са резултат от съвършената настройка на мислещите механизми. Тук волята на машината не изпълнява никаква роля. Изключително чувствителните интегратори са записали психическия модел на нечий мозък и сега го възпроизвеждат многократно. По-точно, модела на психиката на Бронсън.

— Тоест — подметна Крокет, — машините са се побъркали.

— Не. Безумието е свързано със съзнанието на личността, интеграторите само го записват и възпроизвеждат. Точно затова шестимата оператори напуснаха базата.