Кърт Вонегът - Синята брада

Но нека се върнем в миналото:

След като при първата ни среща Дан Грегъри ми заповяда да създам супер-реалистична картина на ателието му, той каза, че иска от мен да науча наизуст едно особено важно изречение — „Царят е гол!“

— Повтори го няколко пъти, искам да го чуя от устата ти! — заповяда ми той.

— Царят е гол, царят е гол, царят е гол… — започнах аз. — Добре, много добре! — изръкопляска ми той. — Правиш го екстра, с необходимата доза чувство! Какво можех да отговоря? Чувствах се като „Алиса в Страната на чудесата“. — Искам от теб да казваш това изречение високо и със същото дълбоко убеждение всеки път, когато чуеш някой да казва добри думи за тъй нареченото „модерно изкуство“!

— Добре — рекох.

— Това изкуство е рожба на измамници, сомнамбули и дегенерати! — продължи наставленията си той. — А фактът, че все повече хора го вземат на сериозно доказва, че светът полудява! Надявам се, че си съгласен…

— Напълно — рекох аз и наистина мислех така.

— Мусолини също — подхвърли той. — Нали се възхищаваш от Мусолини?

— Да, сър.

— А знаеш ли какви ще бъдат първите му задачи, когато вземе властта?

— Не, сър.

— Ще подпали Музея на модерното изкуство и ще забрани със закон думата „демокрация“. А след това ще измисли нова дума за това, което сме, ще ни накара да се изправим лице в лице с това, което сме в действителност и винаги сме били, след което ще ни помоли да си гледаме работата както трябва. Или си гледаш работата, или пиеш рициново!

Десетина години по-късно го попитах какво мисли за народа на Съединените щати.

— Разглезени хлапета, които се молят да им се случи нещо страшно, а когато то наистина им се случи — тичат при татко да го питат какво трябва да правят! — отвърна той.

— Ще нарисуваш всичко така, както е в действителност! — нареди ми той.

— Да, сър.

— Това там е „Господарят на моретата“ — ръката му се насочи към някакъв модел на шхуна, който едва се виждаше над една от камините. — Макар да е използвал само платна, той е бил значително по-бърз от днешните товарни кораби. Помисли по този въпрос!

— Да, сър.

— След като го вместиш в прекрасната картина, която ти предстои да създадеш, двамата с теб ще го изследваме с лупа. Искам да научиш името на всеки детайл от такелажа и да можеш да ми обясниш неговото предназначение.

— Да, сър.

— Пабло Пикасо никога не би успял да постигне подобно нещо — подхвърли той.

— Не, сър.

Посегна към стойката и свали от нея една пушка

„Спрингфийлд“, модел 1906 година — основно оръжие на американската пехота по онова време. Там имаше и „Енфийлд“ — основно оръжие на английската пехота. Вероятно именно с такава пушка го бяха застреляли.

— Когато нарисуваш тази съвършена машина за убиване — погали спрингфийлда той, — искам да го направиш толкова реалистично, че да изпитам желанието да я заредя и да гръмна някой крадец! — После посочи някакъв чеп в края на цевта и ме попита за какво служи.

— Не зная, сър — рекох.

— Стойка за щик — информира ме той, после обеща да утрои обема на речника ми, като започне с описанието на частите на пушката, всяка от които има свое собствено име. А след като се справим с тази елементарна задача, която влиза в задълженията на всеки новобранец, ще преминем към номенклатурата на човешкото тяло, с всичките му там кости, хрущяли и вътрешни органи, които се изучават още в първи курс на медицинския факултет. Като чирак в Москва и него го карали да учи тези неща.

Беше сигурен, че духът ми ще се обогати от изучаването на простата пушка и изключително сложното човешко тяло, просто защото пушката е създадена да унищожава именно него — човешкото тяло.

— Кое е олицетворение на доброто и кое на злото? — попита ме той. — Пушката, или тази мека, подскачаща и кискаща се торба с кокали, която наричаме човешко тяло?

Казах, че пушката олицетворява злото, а човешкото тяло — доброто.

— Не си ли чувал, че тази пушка е създадена, за да могат американците да защищават от коварен враг своя дом и своята чест? — попита ме той.

Тогава изхитрувах и рекох, че всичко зависи от това, за кое тяло и за коя пушка говорим. Всеки от тези предмети би могъл да бъде носител както на доброто, така и на злото.

— И кой взема окончателно решение по този въпрос? — попита ме той.

— Бог?

— Не, тук на Земята!

— Не знам — признах си аз.

— Художниците! — извика той. — Те, заедно с разказвачите, поетите и историците са членовете на Върховния съд на Доброто и Злото! Аз също съм негов член, някога и ти може би ще станеш такъв!