Кърт Вонегът - Синята брада

Пълната концентрация на Грегъри за дванайсет и повече часа на ден означаваше, че аз, неговият чирак, не бях особено натоварен. Нямаше никакви задачи за мен, беше твърде зает, за да ми ги измисля… Заповяда ми да нарисувам ателието му, но мисля, че забрави това в момента, в който се зае да твори.

Създадох ли картина на ателието, която да не се различава от снимка? Да, създадох я!

Но аз бях единствения на този свят, на когото изобщо му пукаше за това. Бях толкова недостоен за вниманието му, толкова далеч от гениалните му способности, колкото вероятно е бил младият Грегорян за своя майстор Бескудников… Бих могъл да бъда всичко друго — негов син, дори негов готвач, който очаква заповеди за вечеря.

Каквото и да е! Телешко печено, картина на ателието! На кого му пука?

Добре. Ще му покажа аз на него!

И му показах.

Задължението да ми създава работа се падна на Фред Джоунс, авиаторът от Първата световна война и истински асистент на Грегъри. Той веднага ме направи куриер, което сигурно е било страшен удар за куриерската служба, която използваха до момента. Някой някъде положително е бил отчаян, че не може да си намери работа, докато Фред ми връчваше снопче карнетки за метрото и карта на Ню Йорк.

Другата ми задача беше да направя каталог на всички ценни предмети в ателието на Грегъри.

— С това няма ли да попреча на господин Грегъри? — попитах аз.

— Можеш да го срежеш с трион през кръста и да си пееш „Знамето, обсипано със звезди“ и пак няма да те забележи! — отвърна Фред. — Само избягвай да му се мяркаш пред очите и се дръж по-далеч от ръцете му.

И тъй, в момента, в който Мерили се прибра, аз стоях само на няколко крачки от Грегъри и записвах в един бележник вида и броя на многобройните му щикове. Още помня тръпката на ужас, която ме обземаше при представата за тези грозни ножове, прикрепени за дулата на пушките. Един от тях приличаше на подострен корниз за перде, друг беше с особена триъгълна форма, която трябваше да държи раната зейнала, а същевременно да пречи на вътрешностите да се изсипят. Трети пък беше назъбен като трион, предполагам, за да реже кости… Спомням си още как си въобразявах, че никой никога няма дори да помисли за нова война, попаднал под влиянието на романтичните военни и исторически романи…

Разбира се, днес няма нищо по-лесно от това да идете и да купите на детето си автомат с пластмасов щик от най-близкия магазин за играчки.

Горе съвсем ясно се чу суматохата, предизвикана от завръщането на Мерили. Макар да й бях много задължен, аз не се втурнах по стълбите да я поздравя. Мисля, че готвачката и първата ми съпруга са прави: поведението ми по отношение на жените е доста коварно. Вероятно защото, както предположи днес на закуска Сърк Бърман, аз смятам майка си за безбожница само защото ме е родила, за да умре.

Може би е така.

Както и да е. Тя изпрати да ме повикат, а аз се държах строго официално. Не знаех, че Грегъри за малко не й е видял сметката именно заради онези пособия за рисуване, които получавах по пощата. Но дори и да го знаех, пак щях да се държа официално. Три чувства в душата положително биха попречили на евентуалната ми пламенност. А те бяха, че нямам дом, че съм безпомощен и че съм девствен. Бях прашинка в краката й, тъй като тя бе прекрасна като Мадлен Карол — най-красивата филмова звезда.

Трябва да посоча, че и Мерили се държа сдържано и хладно. Вероятно искаше да отговори официално на моите официалности. А може би искаше да ми стане ясно, както и на всички останали в този дом — Фред, Грегъри и готвачката-хермафродит, че не ме е повикала чак от Западното крайбрежие, за да се лигавим.

Ех, ако можех да се върна обратно в миналото с машината на времето! Все чудесни неща щях да й предскажа! Като например следните:

— Когато се видим във Флоренция след края на Втората световна война, ти ще бъдеш не само хубава като сега, но и далеч по-мъдра! Зад гърба си ще имаш една наистина страхотна война!

Ти, Фред и Грегъри ще се преместите в Италия, после Фред и Грегъри ще ги убият край египетското селце Сиди Барани. Ти ще спечелиш сърцето на граф Бруно Портомаджоре — един от най-богатите земевладелци в Италия е оксфордско образование, който е министър на културата при Мусолини. И който, между другото, е главен резидент на английското разузнаване по време на войната.

Между другото, по време на първото ми посещение в двореца й след войната, тя ми показа една картина, която й била подарена от кмета на Флоренция. Изобразяваше разстрела на съпруга й от фашистки наказателен взвод.