Джоан Виндж - Снежната кралица

— Ще положа най-добрите грижи — отвърна тихо кралицата.

Спаркс отиде до верандата, взе флейтата си и я пъхна в чантичката на колана. После, импулсивно, той хвана ръката на Фейт и я целуна по бузата.

— Ще идвам да те виждам.

— Зная, че ще идваш — тя кимна с глава. — А сега, не карай бъдещето ти да те чака.

Спаркс се изправи, обърна се към кралицата и запримига при мисълта, че мечтите му започват да се сбъдват Свитата й го заобиколи като венчелистчета на непознато цвете.

— Ще го помоля да ме откара. Не мога да чакам повече тук. Вече мина прекалено много време — Муун стоеше пред прозореца на къщичката на баба си и гледаше през неравното стъкло към града. Майка й седеше до тежката дървена маса, където бабата чистеше риба. Муун беше с гръб към тях, засрамена, че трябва да търси подкрепа, за да изпълни своето решение. — Търговецът ще се върне чак след месеци. Помисли си само колко отдавна Спаркс е пратил бележката. — А и тя се забави, върна се с цял месец по-късно вкъщи. Търговецът, който беше донесъл бележката, вече си беше заминал. Ръцете й побеляха от стискане на ръба на прозореца, там, където стояха наредени раковините, които бяха събирали със Спаркс като деца по морския бряг. Ще мине много време, преди до тези отдалечени острови да пристигне отново кораб от Карбънкъл. Най-близкото място, на което можеше да се намери кораб беше заливът Шотоува, на края на Зимното царство, а това беше твърде далече, за да може да отиде дотам по море.

В нивите над селото един непознат поправяше летателния си апарат, който летеше като онзи кораб, дето бе видяла в транс. Не беше Зимен човек, а истински чужденец — човек с цвят на кожата като месинг и със странни, скрити очи. Летящият му кораб бе извършил принудително кацане. Тази сутрин, докато разговаряше на улицата със селяните, го бе видяла да се спуска от висините. Бе доволна и малко горда от себе си, че можа да им обясни, че няма от какво да се плашат.

Чуждоземецът също изглеждаше доволен, че селяните имаха известна представа от техника, за да не се страхуват. Като го слушаше как говори, Муун разбра, че той се чувстваше точно толкова притеснен от тяхното присъствие, колкото и те от неговото. Той грубо ги разгони, за да може спокойно да работи, а те с готовност се разотидоха с надеждата, че ако не му обръщат внимание, отново ще изчезне.

Трябваше да действа сега, преди да е изчезнал. Сигурно пътуваше за Карбънкъл. Всички чуждоземци бяха оттам. Само да се съгласеше да я вземе…

— Муун, та ти сега си сибила — каза майка й.

Ядосана, с известно чувство за вина, Муун се обърна към нея.

— Няма да изоставя задълженията си. Навсякъде има нужда от сибили.

— Не и в Карбънкъл — гласът на майка й стана строг. — Не поставям под съмнение твоята вяра, Муун, а твоята безопасност. Сега ти си дъщеря на Морето. Зная, че не мога да ти забраня да живееш собствения си живот. В Карбънкъл обаче не искат сибили. Ако научат, че си сибила…

— Зная — тя прехапа устни, като си спомни за Данаукий Лу. — Известно ми е. Докато съм там, ще крия трилиственика си — тя го взе в шепата си. — Само докато го намеря.

— Не е прав да те вика да отидеш там — майка й се изправи и се заразхожда неспокойно около масата. — Той трябва да знае, че те излага на опасност. Ако мислеше за теб, нямаше да те вика. Почакай го той да дойде, почакай го да порасне и да престане да мисли само за себе си.

Муун поклати глава.

— Мамо, та ние говорим за Спаркс! Той нямаше да съобщи, че не може да дойде, ако не е изпаднал в беда. Нямаше да ме вика да ида, ако не се нуждаеше от мен. — Аз вече един път го предадох — тя погледна навън. — Познавам го. — Взе една раковина. — Аз го обичам.

Майка й отиде до нея. Сега, когато застанаха една до друга, Муун чувстваше колебание, което държеше майка й малко настрана от нея.

— Да, ти го обичаш — майка й погледна към бабата, която продължаваше съсредоточено да чисти риба. — Ти го познаваш по-добре, отколкото аз познавам теб. — Майка й сложи ръка на рамото й, обърна я и те се изправиха една срещу друга. Муун съзря в погледа на майка си някакво благоговение и тъга. — Моята дъщеря е сибила. Дете мое, плът от плътта ми и кръв от кръвта ми, понякога си мисля, че въобще не те познавам.

— Мамо! — Муун наведе глава и допря буза до мазолестата ръка на майка си. — Не говори така.

Майка й се усмихна, сякаш бе получила отговор на някакъв неизказан въпрос.

Муун взе ръката на майка си.

— Зная, че току-що съм се върнала вкъщи. И толкова много исках да сме заедно. — Тя стисна силно ръката й. — Трябва обаче поне да говоря с чужденеца.