Джоан Виндж - Снежната кралица

— Отивам отново в света на небитието. — Муун отръска влудяващото ехо на съня и сенките, които продължаваха да блуждаят в ума й. Първите неща, на които я научиха след избирането, беше блокирането на паметта и дисциплинираното съсредоточаване, които щяха да запазят разсъдъка й, да я защитят от всевиждащия ум на богинята, от съпреживяването на екстаза на богинята при всеки един въпрос. — Защо отиваме там по-често, откъдето и да било другаде? Чувството е като при удавяне.

— Не зная — отговори Клавали. — Може би ние наистина се удавяме — казват, че удавниците също имали видения.

Муун се, размърда неспокойно.

— Надявам се, че не се давя.

Силният им смях екна в празната стая. Клавали се наведе до Данаукий Лу и започна нежно да разтрива раменете му. Герданът й от морски охлювчета мелодично затрака. От влажния нощен въздух Данаукий Лу болезнено се схващаше, но никога не се оплакваше. Може би това беше защото… Муун стисна силно ръце и нещо в сърцето й трепна.

— Контролираш се отлично, Муун — Данаукий Лу се усмихна отчасти на нея, отчасти на ръцете на Клавали. — Подобряваш се с всеки транс — имаш много силна воля.

Муун се изправи на крака.

— Струва ми се, че имам нужда от малко въздух — гласът й прозвуча слаб и несигурен. Тя бързо отиде до вратата, макар да знаеше добре, че не въздух й бе необходим.

Муун изтича надолу по пътеката към заливчето, където бяха лодките им. После пое разклонението, което водеше към синьо-зеления ветровит нос над синьо-зеленото море. Като дишаше тежко, тя се хвърли във високата солена трева, после прибра краката под тялото, си и погледна към обърнатата на юг скала, където бе прекарала последния месец като птица в орлово гнездо. Отново погледна към морето и в далечината. Видя Острова на Избирането забулен в синкави облаци, чието по-малко братче беше този остров… спомни си подробно, като в транс, момента на решението на богинята, което бе разделило живота й от живота на Спаркс. Не съжалявам! Удари силно влажната трева, после безсилно разтвори юмрук.

Тя вдигна ръка, за да види тънката бяла линия на китката си, порязана от Клавали преди около месец, Клавали поряза и собствената си китка с метален полукръг. Данаукий Лу беше притиснал китките на двете, а кръвта им се смеси и покапа, докато той пееше химн на възхвала на Морето-Майка. Тук, с поглед към Морето, тя беше посветена и на врата и беше окачен трилиственик. Като знак на приветствие към новия живот всеки пи от чаша глътка морска вода. Началото на това свещено братство беше положено с кръвна връзка. Разтреперана от страх, тя почувства студена, после топла тръпка и замайване, а след това, когато я осени присъствието на Богинята… тя припадна от слабост и спа през целия следващ ден, обзета от слабост и екзалтация, изпълнена със страхопочитание. Бе една от малкото избрани: от белезите на китките им бе ясно, че Клавали и Данаукий Лу бяха посветили преди нея само половин дузина други. Тя стисна трилиственика в ръка и си спомни как Спаркс ревниво стискаше неговия собствен символ. Смърт за любов със сибила… да бъдеш сибила…

Да не се люби, за да бъде сибила! Тя погледна завистливо към скалите и си представи как в нейно отсъствие Клавали и Данаукий Лу се любят. Горчивите думи на Спаркс на раздяла сега бяха само тънка бяла линия върху мозъка й, като бялата следа от порязаното върху китката й. Времето и спомените бяха заличили болката, така както вълната заличава стъпките по морския пясък и оставя блестящо огледало — отражение на любов и нужда. Тя винаги го бе обичала, той винаги ще й бъде нужен. Никога няма да се откаже от него.

Клавали и Данаукий Лу се бяха врекли и знанието за това беше като малък демон, загнездил се в гърдите й. За островитяните сексът беше нещо толкова естествено, както израстването, но те ревниво пазеха за себе си личния си живот. Тя беше прекарала много часове в покорно размишление, което много лесно преминаваше в мечти или завистлив копнеж. А едно от нещата, които бе научила за сибилите, бе, че те не бяха нищо повече от хората. Тъга, гняв и всичките дребни разочарования от живота продължаваха да покълват от семената на нейното избиране, от най-добрите й намерения продължаваха да се получават лоши неща. Тя продължаваше да се смее, да плаче, да изпитва болка по него…

— Муун?

Муун се сви виновно, като чу гласа на Клавали зад гърба си.

— Добре ли си? — Клавали седна зад нея на тревата и я потупа по ръката.

Муун почувства внезапно вълнение, различно от прилива на енергия в ума й при всеки въпрос на Клавали — сега мъката й правеше компания. Тя едва се владееше.