Джоан Виндж - Снежната кралица

— Да — промърмори Муун и преглътна, — но понякога… ми липсва Спаркс.

— Спаркс? Твоят братовчед… — Клавали кимна. — Спомням си. Виждала съм ви двамата. Ти каза, че сте искали да бдете вечно заедно. Той не дойде ли с теб?

— Дойде! Но богинята… го отхвърли. Винаги сме искали да се посветим и двамата… но тя го отхвърли.

— Но ти все пак дойде тук.

— Аз трябваше да дойда. През целия си живот съм искала да стана сибила. Да съм нещо в този свят — Муун се размърда и прегърна колене — изведнъж един тъмен облак засенчи слънцето. Зад тях морето стана сиво и намусено. — Но той не можа да разбере това. Наговори глупави, противни неща. Замина в Карбънкъл! Замина разсърден. Не зная дали някога ще се върне. — Тя вдигна поглед и видя в очите на Клавали съчувствие и разбиране. А толкова дълго бе крила това от нея. Разбра, че не е трябвало да крие тайната си, да носи сама бремето. — Защо богинята не избра и двама ни? Винаги сме били заедно! Не знае ли тя, че сме еднакви?

Клавали поклати глава.

— Тя знае, че не сте, Муун. Затова е избрала само теб. В Спаркс има нещо, което го няма в теб — или обратно — така че, когато е докоснала сърцата ви там, в пещерата, в неговото сърце тя е чула фалшива нота.

— Не! — Муун погледна към Острова на Избирането. Цялото небе бе забулено в гъсти облаци, които предвещаваха пороен дъжд. — Искам да кажа, в Спаркс няма нищо нередно. Да не би да е за това, че баща му не е бил Летен човек? Или пък за това, че обичаше техниката? Може би богинята е мислила, че той не е напълно вярващ. Тя не приема за сибили Зимни хора — Муун сплете пръсти в дългата трева, търсейки обяснение.

— Не, не е вярно. Тя приема и Зимни хора.

— Приема ли?

— Данаукий Лу е Зимен човек.

— Така ли? — Муун вдигна глава. — Но… как? Защо? Винаги съм слушала… всички казват, че те не вярват. И че те не са… като нас — завърши тя смутено.

— Незнайни са пътищата на богинята — каза Клавали. — Когато Дана беше млад, семейството му имало земя. Веднъж, по покана, той посетил едно място на избиране на сибили. И богинята го призовала. Той станал сибила — не можел да й откаже, така както и ти не си могла.

Муун отправи поглед към морето, после отново я погледна, без да знае какво да каже.

Данаукий Лу тъжно се усмихна.

— Човек навсякъде е едновременно и сладък, и кисел плод. Богинята откъсва онзи, който отговаря на нейния вкус и, изглежда, тя не се интересува в кого вярва той. — Очите й станаха безизразни. Тя погледна към стаите в скалата. — Но малко са Зимните хора, които се опитват да станат сибили, защото смятат, че това е лудост или суеверна шарлатания. Те дори рядко виждат сибили — влизането на сибили в Карбънкъл е забранено. Чуждоземците ги мразят поради няколко причини, а всичко, което мразят чуждоземците, мразят и Зимните хора. Но те вярват в силата на богинята да възмездява — тя се намръщи. — Те имат дълъг прът, на края на който е поставен пръстен с шипове, така че никой да не бъде „заразен“ от кръвта на сибила…

Муун си мислеше за Дафт Нейми… и Данаукий Лу. Ръцете й докоснаха трилиственика. — Данаукий Лу…

— Той е бил наказан, изгонен от Карбънкъл. Никога не може да се върне там; поне докато царува Зимната кралица. Аз го срещнах по време на едно от пътуванията си по островите. Мисля, че откакто сме заедно той е щастлив… или най-малкото доволен. И чрез него аз научих много неща — тя погледна надолу. Изведнъж, неочаквано, тя заприлича на момиче. — Зная, че може би не е хубаво да говоря така, но съм доволна, че са го изгонили.

— Тогава ти разбираш как се чувствам.

Клавали кимна и се усмихна. Тя вдигна нагоре ръкава на парката си и показа отдавна зарасналите белези на китката. — Не зная защо сме избрани, но съм сигурна, че не е защото сме съвършени.

— Зная — Муун сви устни. — Но ако не е заради неговия интерес към техниката, как би могъл Спаркс да бъде по-несъвършен от мен?

— Особено като се има предвид, че няма нищо по-идеално от спомена за любимия.

Муун кимна срамежливо.

— Когато за първи път ви видях двамата, имах чувството — малко по-късно вие също имахте такова чувство, — че ако дойдете тук, и двамата ще бъдете избрани. И двамата ми изглеждахте подходящи. Но Спаркс… в него имаше някаква несигурност.

— Не те разбирам.

— Ти каза, че той заминал ядосан. Ти смяташ, че колкото е бил прав да замине, толкова и не е бил прав — че го е направил, за да те нарани. Че той е обвинил теб за твоя успех и за неговия провал.

— Но аз не бих чувствала така нещата, ако беше избран той вместо…